Блог за сепукисти

Съзнателен избор

Пука ли им за децата

Повечето родители всъщност не обичат деца. Колкото и парадоксално да звучи това е вярно. Някои създават семейство с деца, защото така трябва, или защото това е едно от нещата с които трябва да се сдобият по пътя към социалния успех/признание. Други обичат идеята за контрол. Трети го правят под натиска на нравите на обществото. Някои го правят погрешка. Други използват децата за да спасят взаимоотношенията си с половинката.
В най-честия случай хората са привързани към бебетата, защото са изцяло зависими дори на елементарно, физическо ниво от тях. Не упражняват свободна воля. Възприемчиви са към забрани. Спомагат за общото самочувствие и усещане за контрол и сила(грижа за по-слабия).
С порастването и появата на съзнание се появяват и търканията и недоволството. Защо?
Защото повечето родители не са очаровани по никакъв начин от перспективата да видят личния избор на детето си. Те имат изисквания и очаквания за развитието му, открито изразяват недоволство и налагат авторитарни забрани, а често и насилват изборите и разбиранията на детето. Няма очарование от абсолютната липса на стереотипи в съзнанието, мисленето и възприемането на децата. Старанието е да се наложи строг стереотип от самото начало за да няма “грешки на развитието”. За това и толкова често има строга йерархичност при взаимоотношенията между родители и деца.
В немалка част родителите гледат на децата си и като на “инвестиция” или “разход”. Неща, които поставят тях в позицията на изпълнителен директор или клиент. Свободни да изискват всичко срещу цената, която плащат.
Доста често решенията на тази база са авторитарни. Родителите рядко се аргументират. По-често зад това стои осъзнато слаба аргументация или опит да се наложат очевидно несправедливи условия. Повечето родители по принцип са и хора, които трудно се аргументират. Оттам и основателния страх да бъдат успешно оспорени.
Защо толкова рядко може да се видят отношения между родители и деца, които са близки до приятелските, това все пак са човешки същества.
Защо толкова често хората не могат да прескочат идеята си за “добро бъдеще” и да приемат идеята за такова, която децата им развиват чрез опита си? Повечето хора смятат, че всеки “има право на мнение”, но на децата им не се полага такова. Те имат правото да възприемат само мнението на родителите си. Повечето хора изобщо не са и заинтересувани от общуването с децата си на чисто човешка основа. Йерархията никога не бива преодоляна, съответно и общуването винаги е опорочено от сянката на силата. Повечето деца биха се чувствали уязвими да бъдат напълно откровени с родителите си. До голяма степен и заради мнението, че за възпитание е нужен контрол, а контрол може да се наложи само с ограничение на личното пространство (елементарен пример е детето да няма осигурено заключване на вратата на стаята си и да бъде подлагано на проверки). От друга страна децата най-често биват изключени от личното пространство на родителите. По един близо абсолютен начин. Тази асиметрия налага натурални, лесно разбираеми прегради в общуването.
Авторитарното отношение също така не допуска признаването на грешки. Повечето родители карат децата си да вярват в тяхната безгрешност. Рядко някой родител създава доверие в способността си да бъде в контрол дори при грешки и да има комбинативността и ресурсите да оправи нещата дори в случай, че нещо не сработи по план.
Това са само част от примерите и както разбирате, а предполагам и идентифицирате с личния си опит, това не са частни случаи. За съжаление рядко има стремеж към самоанализ и самопоправка. Повечето хора погрешно възприемат способността си да взимат решения, като способност да взимат правилни решения.
Докато създаването на поколение се възприема като материална придобивка хората няма как да променят нагласата си и спрямо децата. Мили хора, не третирайте перспективата да създадете поколение, като сдобиване с популярна стока. Няма да се справите толкова добре, колкото с новия си iPhone.

Добави коментар