Блог за сепукисти

Съзнателен избор

Неграмотен популизъм

Политическите дебати в повечето случаи си остават политически дебати.  Истината е, че депутатите и министрите, нашите най-публични политици, нямат нужната квалификация да тълкуват предложения за действие в икономиката, правото и още куп други области. Поради това, те могат да си “позволят” да изказват некомпетентни и неподготвени мнения, които са близки или направо еднакви с тези на обикновен лаик, техен избирател или не. От друга страна не е нужно да имаш диплома в дадена област на знанието, за да не си лаик, трябва просто да си малко критичен, малко аналитичен и да искаш да градиш собствена гледна точка. Това обаче представлява определена инвестиция на време, която хората не желаят да правят. За това и се ползват тълкувания и мнения на готово. Популистки са тези убеждения, до които един лаик би достигнал с минимална инвестиция на време. Пример: да има или не плосък данък.

Така наречената “Солидарност на богатите”, прогресивното облагане на доходите, всъщност бива тълкувано, като изнасяне на данъчна тежест от най-бедните слоеве на обществото към по-богатите, защото те могат да си го позволят. Прогресията на облагане обаче не е точно алгебрична. Тя представляват фиксиран процент в определени области на доходи, примерно между минималната заплата и 500 лв, между 500 и 1000 лв, от 1000 лв. нагоре.

Как обаче би трябвало да се разпределят процентите на нарастване в отделните диапазони, за да има социална справедливост, а и за да има същите приходи в бюджета? Какъв би бил стимулът на бизнеса, а и на работещите да попадат официално в по-горните групи на облагане? Възможен ли е балансът, при който една малка част от работещите, генерират приходите за публичните блага на по-голямата част от живущите в държавата като цяло?

Помислете за пенсионната система и тази за социално подпомагане (безработни, социално слаби и т.н. ) . Тя е формирана, като пряк вентил в бюджета, а не като отделен резервоар. Един работещ издържа няколко пенсионери и безработни, а също и публичните блага за тях и децата. В момента, това е пропорционално на заплатата. При прогресивно облагане, огромната база в ниските групи ще издържа по-малко количество пенсионери, социално слаби, безработни и т.н. Малкото количество хора в по-високите групи ще трябва да поемат остатъчната тежест.

В светлината на икономическа стагнация, обаче, ние не искаме това. В момента липсват свежи пари. Хората са песимистични. Липсва предприемчивост, потреблението се свива, рискът за всяко начинание нараства и критериите за кредитиране плюс рискът(лихвите) растат. Прогресивното облагане ще даде съвсем малко повече разполагаеми пари на групите в по-ниски категории и ще отнеме непропорционално повече от по-високите категории. Пари за които разчитаме да бъдат влети в икономиката, като потребление. Също така ще създаде мощен стимул работещите и работодателите да минат в сивата зона заради увеличеното данъчно облагане.

Това, което всъщност искаме е стремеж към високо заплащане, увеличаване на потреблението и оптимизъм, предприемчивост и жив финансов пазар. За това, обаче, държавата се налага да охлаби данъчната тежест, за да може освободените финанси да бъдат използвани в частните инициативи. Ние не се нуждаем от държавата, като конкурент на пазара, а само като регулатор за гаранция на лоялна конкуренция( бидейки умерени монетаристи с някои кейнсиански убеждения :). В този смисъл можете да погледнете и на плановете да изкараме държавата от кризата с големи държавни поръчки, като мярка-вампир. Това задушава частната инициатива.

Плоското облагане е стимул и за работници и работодатели да се стремят към по-високо заплащане и по-висока производителност на труда. Също и стимул за  работещите и работодателите да (се) осигуряват на пълната си заплата. То беше приложено през 2008-а година в България точно като такава мярка и почна да постига резултати почти веднага. Ние не желаем да пълним хазната, за сметка на лишения на честно осигуряващите се граждани, товарейки ги с огромни данъци. Ние желаем всички да внасят дължимият данък, който да е минимален и който не спъва инициативата, който е събираем и който би бил внесен с по-малко нежелание. Нека не се заблуждаваме, че някога у хората ще се появи алтруистичното желание да заделят от изработеното, за да го внесат в мъгливия масив наречен “държавен бюджет”. Когато обаче рисковете от избягване са непропорционални спрямо изгодата от избягване стремежът е на лице.

Направете свой собствен анализ, потърсете информация и не взимайте всичко на готово. Приемете изказването на чужда гледна точка по даден казус, като причина вие да изградите своя, независима.  Търсете свобода, а не безметежност. Бъдете критични или роби.

Добави коментар