Блог за сепукисти

Съзнателен избор

Истерията “гласувайте”

Щеше ми се да псувам още в самото начало на кампанията, така добродушно и наивно подета от разни “хора с мнение” по интернет. Накъдето и да се обърнеш имаше призив “Гласувай!” . Резултатът беше жалка избирателна активност, в сравнение с мащабността на кампанията за “кандърдисване” за ходене до урните. Де що имаше в интернет писател, демагог, драскач, интелигентен човек или просто селски идиот, всички зовяха за по-висока активност на изборите. Постигнаха 10% повишение на активността отнесена към броя имащи право да гласуват или около 30% повишение  отнесено към гласувалите на миналите евроизбори.

Проблемът, според мен се корени в периода на активност. Гласували или не, гражданите на една държава трябва да държат правителството отговорно за всяко едно взето решение. Гласували или не за същото това правителство. Гласували или не изобщо.

Това, което всички вкупом и сляпо пропагандираха, обаче, беше следното: гласувайте, щото после 4 години няма да можем да държим сметка на тоя за който сме гласували.

Ако да гласувате ви отнема 1 час, то вие сте призован за активност в 0.000114% от годината.  Вярвате ли, че когото и да изберете, при такова ниво на търсене на отчетност няма да ви изиграе?

Средния българин трябва да разбере няколко неща:

  • За страната ни няма толкова на брой удачни държавни политики, колкото са партиите. По същия начин, по който не може да има две най-добри оферти на конкурс за обществена поръчка.
  • Политиката на държавно управление не трябва да има нищо общо с политическите уклони на партиите. Тя трябва да се определя от специфичните ресурси и потенциали за развитие на държавата ни. Те не могат да имат толкова тълкувания, колкото са партиите.
  • Политиката на държавно управление не трябва да има нищо общо с това да бъдете управлявани. Това е създаване на предпоставки за вашето благоденствие и просперитет. Поощряване на определени сфери на икономиката и превалентна поддръжка на определени публични услуги в различни периоди на развитие.
  • Депутатите са наши слуги. Даваме им лостовете за да се грижат за нашето благоденствие. Дали сме им и привилегии(като имунитета например). Тези неща трябва да биват изземани от ръцете им когато не могат да си служат с тях в наша услуга. Или когато си служат с тях за собствена изгода упражнявайки ги върху нас.
  • Депутатите са толкова активни през мандата, колкото и ние. Та повечето от тях почти не присъстват в парламента!
  • Да търсим отговорност на цялото правителство ние право имаме 24/7/365 включително и на национални празници. Както и да го сменим, когато не се справя. Периодичните избори са само освежаване синхронизирано с даден цикъл на развитие, ако удачната политика на държавно управление ще е различна в следващия цикъл то и правителството трябва да се смени. Ако обаче провалът е перманентетн и има “буксуване” то освежаването трябва да е мигновенно. Не можем да позволяваме на правителството да допуска грешки. Защото ние сме тия, които носят последствията.
  • Данъците са огромна част от плодовете на труда ни! Собственото ни възнаграждение за положения труд! Не си мислете, че като са влети в общ бюджет вашите данъци заедно с тези на други хора то вие сте поели една процентна част от дадени публични разходи. Пример: по същия начин, по който републиканската пътна  мрежа е за всички, всеки метър от нея принадлежи на всеки. Пътят не принадлежи на държавната администрация, а на всички българи, вкупом и по отделно. Както и тежестта на всеки разход по обновяване и разширяване принадлежи на всички ни, вкупом и по отделно. Светва ли ви? Ако счупиш пейка в парка си хвърлил в огъня няколко десетки лева от изкараните с потта и труда ти пари. Ако някой си направи далавера с обществена поръчка и облагодетелства някой с да кажем милион лева бонуси, то едногодишния труд на немалък брой българи е ограбен тотално, както и всички ние вкупом сме ограбени.

Има още много неща за проумяване. Всички те са свързани с личната и колективна отговорност. Перманентна, не периодична. Надявам се българинът да почне сам да ги открива, щото от такива разни статийки нищо няма да се промени генерално. Промяната не може да дойде от вън. Нито от един само човек.

  1. Божо каза :

    Много точно казано, че всъщност обществото не чувства своята отговорност към управлението на държавата и не се и опитва да държи отговорно управниците. Опитите на единици да го направят най-често се посрещат с присмех от мнозинството.

    Само не съм съгласен, че самото гласуване не е толкова важно.
    Ако масово не се гласува, както е сега, печлят тези, които купуват гласове или принуждават големи маси хора да гласуват за техния кандидат било с икономически натиск, както направи известен “бизнесмен”, било по друг начин.

  2. sepuko каза :

    Но разбира се. Прав сте. Самото гласуване е важна част от сегашната система, тя за съжаление е пълна с недостатъци. Притеснителното е, че никога няма замисляне върху недостатъците на системата(централна власт с периодични избори и делегирана отговорност и привилегии). Тази система е опорочена по замисъл така, както човешките същества не са рационални. Икономистите отдавна са разбрали, че хората оставени сами на себеси не действат в своя изгода. Лошото е, че това е предопределено от съществуващите нагласи, а не от потенциала на човешките същества.

Добави коментар