Блог за сепукисти

Съзнателен избор

Къде са ми данъците? Част 3 Планът “Станишев”

Защо това, което иначе се смята от хората за изключително важно, всъщност вреди? Защо създаването на публични блага всъщност ограбва “широката публика”?
Защо планът “Станишев” за предоставяне на пари от нашия собствен джоб и предназначен да подобри ликвидността на кердитния пазар, всъщност подсигурява задълбочаване на финансовата криза? Разумно ли е във време на криза да се увеличават бюджетните разходи, за да се “засили” икономиката?

Когато държавата стимулира даден отрасъл или дори отделен икономически агент тя създава условия на некачествена конкуренция. Защо? Защото в повечето случаи потребността от услугите/продуктите на сектора или агента е определена политически, а не пазарно. Има и сложни казуси, като земеделие, животновъдство, млекопроизводство, при които на практика се създават продукти от първа необходимост. В момента в България това производство е тотално неефективно (много слаба конкурентност и в цена, и в качество) и при наличие на по-евтини вносни продукти със същото качество, оценката изглежда е политическа. На практика хлябът, който си купуваме, е реално по-скъп от покупната му цена, тъй като останалото го даваме под форма на данъчно перо субсидии за земеделието…
Тютюнодобивът от друга страна е производство, което създава единствено и само диспродукт, който влече и редица вторични ефекти. Натоварва здравната система и отнема ценни земеделски площи и прясна вода. Субсидии в този сектор са паразитни.
Забележете, че в крайна сметка говоря не за данъчни облекчения или законодателни стимули, а за преки плащания от бюджета. Всичко това е само, за да разгреем малко и да помислим по-нататък. В парламента се приемат закони, които действат в наш ущърб. Нужно е обаче да се отървем от насажданото популярно мнение, че бюджетът е сложен за разбиране и обосновката за разходите е по-сложна от нашия мозък.

Това върху което в крайна сметка искам да помислим днес е планът “Станишев” за предоставяне на 500 милиона лева от нашите данъци на Българската банка за развитие за повишаване ликвидността на кредитния пазар.
Какво изобщо е ликвидност? Ликвидността е качество на активите. Ликвидни са активите, които могат да се продадат бързо, лесно и с минимална загуба на стойност. Най-високо ликвидни са парите. След тях са други активи, като ценни книжа, ресурси, стоки.
На българския кредитен пазар липсват пари. Защо? Защото тук нямаме независима банкова система и разчитаме на клонове на чужди банки. Тъй като чуждите банки направиха изключително неуспешни инвестиции, те изгубиха огромна част от стойността и ликвидността си. Те всячески се опитват да спасят централите си, препращайки потоци от свежи пари, за да повишат тази ликвидност. Така на Българския пазар ликвидността спада. Банките стават все по-колебливи в отпускането на кредити, било то ипотечни или потребителски. Липсата на кредитиране спъва инвестициите на фирмите. Пазарът става песимистичен. Песимизмът засяга и потребителите, които купуват по-малко. Това прекъсва растежа на цените и ги бута надолу.
Какво става с кредитите обаче? За разлика от спада на цените на потребителските стоки и съответно печалбите, главницата на кредитите винаги ще си остане една и съща. Но с модерните условия на кредитиране, банките си запазват правото да променят(увеличават) текущата лихва. Ние знаем, че при реалната икономика цените са гъвкави само нагоре. Лихвите растат. Предприемачите трябва да предприемат серия от действия по икономисване на ресурси, за да задържат бизнеса си. Част от тях са и освобождаване на работници.

Държавата вижда всичко това. Естествено реакцията е политическа, а не рационална. Управляващата коалиция обявява мерки, които не са популярни за нито един икономист, но звучат привлекателно на широките маси. Защото критичността и аналитичността са на ниско ниво. Реакцията се изрази в отпускането на тези 500 милиона лева с изключително ниска лихва на разположението на българските банки с очакването те да почнат да отпускат по-нисколихвени кредити (потребителски, ипотечни, търговски) при по-свободни условия и по този начин да повиши оптимизма на пазара. Това естествено не води до търсения резултат. Естествено е, тъй като човешката психика е инертна и когато се очаква реакция от големи маси хора, бърза реакция (повишаване на оптимизма) не може да има. В резултат пазарът ще продължи да се свива, цените ще продължат да падат, а печалбите на банките ще се повишат заради нисколихвения, кредит който им се дава. От нашия джоб. А вие да видяхте реклама на кредити с падащи лихви?

Освен ако не се случи друг сценарий. Изкуственото създаване на ликвидност може да обезцени нашите пари. Не с много, но достатъчно да засили нашите тревоги и песимизъм. Това би имало пагубен ефект за бизнеса на много хора. Както и за заетостта на много хора.

Много от решенията на нашето правителство всъщност граничат с държавна измяна. Тоест, ние не сме ги определили като такива, само заради слабото ни умение да анализираме последиците от законодателните инициативи на правителството. Тези пари изобщо не трябваше да бъдат предоставяни на търговските банки. Предоставяме печалба на тези финансови институции за сметка на парите, предназначени за публични услуги. Държавата взима от гражданите си, които имат нисък стандарт и са най-бедни в Европа, за да облагодетелства частни компании.

Но вие как мислите, ако заради действия, които могат да ни потопят в мрака на средновековието отново, дали трябва да търпим правителството? Дали трябва да се стигне до там, за да действаме? Ще решим… Информация, воля и кураж. Търсете много от първото, за да придобиете второто и третото. На добър час.

  1. Deep In Vogue каза :

    Mnogo sum suglasna s tova koeto kazvash. I si mislq, ako si pod 25 ne e losha ideq da se vkluchish v inciativata na BNT.. ako se seshtash :).

  2. sepuko каза :

    О, ами аз всъщност не притежавам телевизор, малко съм извън час… Каква инициатива на БНТ?

  3. sepuko каза :

    Не се шегувам за телевизора, отдавна се убедих, че “безплатната” телевизия е инструмент за доставяне на реклами като съдържанието между тях е само за да не се отегчи зрителя 🙂

  4. Deep In Vogue каза :

    Hahah ami ne izpuskash mnogo da ti kaja. Iniciativata e, da si napravi chovek uhm.. chakai da namerq link po-dobre 🙂 http://bnt.bg/bg/productions/about/101/golemijat_izbor

  5. sepuko каза :

    Мисля, че е по-добра идея да продължа тук. Не се интересувам само от една тема, нито съм достатъчно плитък за да я изчерпя за 3 минути 🙂 Както се пееше в една песен “не може по канал 1 да дават и мен”.

  6. Svetlio каза :

    Съгласен съм изцяло.
    И къде все пак са данъците ни?

  7. Емил каза :

    Нео-либерализмът ни доведе до тук, ти явно не си се поучил от причините, които доведоха до кризата. И аз не съм за това, парите да се дават на банките, но факт е, че същото сториха едни от най-добре развитите държави, мисля, че ти е ясно за кои говоря. Относно субсидиите за земеделието, ти искаш явно напълно да отречеш социалната и регулаторна функция на държавата. Пак ще дам пример с по-развити държави от нас, които ревностно запазват субсидиите за здрвеопазване,земеделие, железници. Ако родителите ти бяха тютюневи производители, ти може-би дори нямаще да можеш да напишеш тази статия, поставяи се поне малко на мястото на другите, моля! Иначе, на мен ми е ясно, че това правителсво, а и тези преди него, крадат огромна част от всичките тези субсидии. Може-би най-фрапантно е положението с инвестиционните проекти, където лобистите интереси по традиция са много влиятелни. Мисля, че трябва да се търси радикално затягане контрола, а не да се критикува на общо основание.

  8. sepuko каза :

    @Svetlio
    Нямам идея. Не виждам резултат от тях. Държавата крета към голяма дупка.
    @Емил
    Причините се коренят в това, че финансовата система е измислена като нестабилна. Ако не можеше да даваш пари срещу които реално няма стойност освен тая на риска да ги дадеш то нямаше да има и инфлация или дефлация.
    Социалната функция мисля, че ще е по-добра ако да кажем правителството намали данъците на земеделците и също така ако успее да ги насърчи да пласират сами продукцията си на пазара. Ако въведе диференциран ДДС и той липсва за определени хранителни продукти и непреработена селскостопанска продукция. Ако има стриктен контрол на заявяването на земеделски площи, те реално обработват ли се. Ако накара прекупвачите най-накрая да плащат ДДС. Ако накара всички сергии продаващи цитруси най-накрая да си сложат касов апарат. Нима ги произвеждат те самите, че да няма нужда от касова бележка..? Толкоз за селското стопанство.
    Преките плащания могат само да крепят една неефективна система. И не, тютюнът няма свястно приложение за да поддържам производството му. Тютюнопушенето е вредно. Ако родителите ти бяха убийци ти щеше ли да лобираш за премахване на наказанията за убийство?

Добави коментар