Блог за сепукисти

Съзнателен избор

Кризата в България е мозъчна

И казвам горното не защото има отношение пряко към това долу. Планът ,,Станишев” да предостави 500-милиона лв. на Българската банка за развитие е малоумен и ако прочетете долното може би ще разберете защо. Но аз смятам, че е нужно всеки българин да е прочел изказването на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред икономическия форум, организиран от правителството, „Развитието на България в условията на глобалната финансова и икономическа криза”, София, 18 февруари 2009 г. Няма да крия, то ми попадна от RSS хранилката на Пейо, която, между другото, е доста приличен източник на доволно интересни неща. Но моля, четете, попийте малко па помислете. Нужно е.

256x180“Уважаеми господин Премиер,
Уважаеми дами и господа,
Бих желал да обърна внимание на нещо много важно според нас, а именно, че не следва да очакваме или да създаваме свръхочаквания за възможностите на държавата, в т.ч. на централната банка, за преодоляване на последиците от сегашната глобална икономическа криза. Ако противното беше вярно, САЩ щяха отдавна да отчитат двуцифрен икономически растеж.
Например, когато дискутираме политиката на БНБ, трябва много ясно да знаем основните задачи на БНБ, а те са: поддържане на стабилността на лева и фиксирания курс и осигуряване на стабилността на банковата система. Оттам и на спестяванията на гражданите и фирмите. Задачата на БНБ не е да насърчава кредитирането – каквито призиви се чуват най-вече от различни браншови организации.
Когато дискутираме антикризисна програма на национално ниво, трябва добре да съзнаваме променените реалности в глобален мащаб и ограниченията, които има българската икономика.
Първо, глобалната икономика и финансови пазари, такива, каквито ги познаваме през последните 10-15 г., са безвъзвратно променени. Достъпът до практически неограничен кредитен ресурс на много ниска цена (лихва) вече не съществува.
Второ, България не е страна, която да емитира глобална резервна валута и да има неограничен достъп до финансиране. Това означава, че не можем да си позволим да копираме стабилизационни пакети, които се прилагат в САЩ, Англия, Франция или Германия.
Трето, вследствие на горните две на този етап не можем да си позволяваме реализирането на бюджетни дефицити. Защото просто няма как да ги финансираме на международните пазари или цената на финансиране ще е забранително висока и тя ще се пренесе върху силно ограничаване на бюджетните възможности в следващите години, както и в допълнително нарастване цената на кредита за частния сектор.
Искам ясно да подчертая, че от много години икономиката ни се развива на основата на чужди спестявания, а не на български. През последните 12 години икономиката ни растеше поради това, че бяхме последователни в поддържането на макроикономическа стабилност и провеждахме структурни реформи. Тази политика позволи да изградим доверие в чуждестранните инвеститори. През последните 5 години българската икономика привлича ПЧИ, средно равняващи се на 20% от БВП, които са в основата на икономическия растеж в страната.
Следователно основната ни цел трябва да бъде да запазим това доверие, като продължим следваната политика – макроикономическа и финансова стабилност, осигурени от паричния съвет, стабилност на банковата система и разумна фискална политика, както и продължаване на провеждането на реформи и подобряване на бизнес средата (в цялата комплектност от законност и ред до условия за правене на бизнес и развитие на човешкия капитал). Недопустими са опитите от последните седмици за поставяне правата на длъжника пред тези на кредиторите. Такива призиви или законови промени ще ни върнат там, откъдето тръгнахме преди повече от 10 г.
Българската икономика е силно зависима от развитието на световната икономка и в частност на европейската. Вече имаме ясни признаци на забавяне на темповете на растеж, най-вече в отраслите, силно зависими от външните пазари. За щастие с по-бавни темпове от това, което виждаме в другите страни от ЕС. Факторите за това забавяне са тези, които знаехме и очаквахме, че ще действат най-силно и бързо – спадът на външната търговия и забавянето на притока на капитали в страната.
Накрая, каквито и мерки да предприемаме следва да сме наясно, че икономиката ни ще ускори темповете си на растеж едва когато основните ни партньори (Германия, Италия, Гърция, Франция) отново започнат да растат. Кризата бе внесена отвън и решението й ще дойде отвън. Ние трябва така да се позиционираме, че да сме готови, и в позицията да извлечем ползи тогава, когато световната икономика започне да се възстановява.
Както казвам още от края на миналата година, нужно е спокойствие и да не правим глупости. Не да цитираме механично планове и подходи създадени във Вашингтон или Лондон и подходящи за икономики с друг мащаб и традиции. Нямаме нужда от това. Икономиката ни сама ще се приспособи към новите условия, стига да имаме финансова стабилност и дисциплина. Някои сектори, в които имаше не балансиран растеж, а свръхоптимизъм, ако щете прекомерна алчност, ще се приспособят по-болезнено от други.
Но каквото и приспособяване да се осъществи в нашата икономика, то ще стане в рамките на съществуващия режим на паричен съвет и ниво на валутен курс. Нека да престанем да се вслушваме в какви ли не гадатели, та било с титли и звания. Име достатъчно лоши примери през последните няколко месеца (от Исландия до Унгария и Румъния) какви вреди може да нанесе плаващият валутен курс – особено в период на глобална криза.
Това е главният приоритет на БНБ. И следва да бъдете спокойни.”

  1. Асен каза :

    Всички изпускт или избягват да признаят, че кризата у нас започна в момента, когато Европа отвори трудовия си пазар за българите. С активната помощ на другарката Масларова, голяма част от активните работоспособни и немързеливи билгари се втурнаха да се реализират на Запад. Една голяма част успешно, една немалка част по строежи, кръчми и домове / миячи, чистачи и домашни слугини /, а една немалка част се завърна безславно, защото там капиталистите искали и да се работи. У нас останаха неуверените, мързеливите и естествено родолюбивите. Само, че липсата на свободна и активна работна ръка позволи на псевдопрофсъюзите с активната помощ на др. Масларова да принудят бизнесмените да вдигат надниците непропорционално на повишаването на производителността на труда, до нива, непосилни за по-голямата част от производствата ни и доведе до фалиране на голяма част от частния немонополен сектор. Банките финансираха строителство на хотели и жилищни комплекси безразборно и безобразно, като в същото време не финансираха или меко казано бавеха кредитирането на малките и средните производства с опасенията, че са рискови и нерентабилни. Още по-лошото е, че стари производствени сгради се подаряваха по втория начин на измислени инвеститори, които след определения 3 или 5 годишен период ги разрушаваха, за да построят на мястото му поредния МОЛ или Бизнес сграда. Голяма част от малкия и среден бизнес попадна в ръцете на рентиерите, които допълнително го товареха с непосилни наеми и накрая като капак дойде и очакваната криза от Америка. Сега каквито и прогнози да се правят, икономиката ни няма да се съживи без намесата на Държавата. Но не намеса с пари, както логично го обясни др.Искров, а с активни договорки с Европейските партньори за пренасочване на поръчки към нашите производства от Китай и новите икономики на Виетнам, Шри Ланка и района им. Съдействие за предоставяне на все още неразрушени промишлени сгради на реални производители на преференциални цени / наемни или продажни /. Освобождаване или временно намаляване на данъците на реално работещите фирми, както и по-бързо възстановяване на ДДС с оглед да не се лишават производствата от оборотни средства. В момента масово се бавят възстановявания над 1’000 лева, без лпгочни обяснения, а в същото време дължимите се внасят до 15-то число на месеца. И т.н., и т.н. Т.е. не искаме популизъм, а действия.

  2. sepuko каза :

    Драги господине, изпуснали сте насоката на статията. Другарката Масларова няма нищо общо. За щастие дребна политическа тролщина тук не е нужна, пробвайте в дир.бг .
    Изпуснали сте дори това, което(евентуално) непосредствено сте прочели тук. Г-н Искров специално предупреждава правителството, че мерките, които взима са неадекватни. И че БНБ не е там за да помага.
    Когато държавата стане конкурент на пазара на кредити наравно с дребните и средни предприемачи то основния двигател на икономиката се дави.
    А обяснение за това откъде се появи световната финансова криза има на две места в блога ми. Потърсете малко.

  3. Bad Warez каза :

    Сега малко по простичко да гледаме щото сме … селяни:

    1. Валутен борд добре. Махнат ли го лошо спекула и ограбване.
    2. Пишман икономисти и лошо копирани стратегии – правилно.
    3. 500 мил. на вятъра – така си е.

    1. Правата на кредиторите – добре но не ги абсолютизирайте – кредитора е търговец. Длъжника клиент. Да вземем да спрем да купуваме ли. От какво ще печелите г-да Банкери!
    2. Инвестици. Колко са инвестициите в нещо реално и колко в бетона и моловете?
    3. Кредитополучатели – колко от тях станаха кредитни милионери и с чия пот и кръв – на банкерите или на хората ограбвани с фалити на банки, двуцифрена инфлация, фондове, борси и всякакви други методи на спекула?

    Ха сега да видим колко манипулации се гарнират с няколко истини за по лесно преглъщане.
    Защо държавата не взема активите на закъсали. Защото повечето закъсали са “наши” но отдавна са ограбили активите 🙂
    Хайде със здраве на финансиситите!

  4. ivo_isa каза :

    Как трябва да разбираме понятието “кредитор”? В него влизат ли всички които държат парите си в банка? Защото обикновено те изгърмяват при финансова криза. Едрите кредитори ли имат преимущество или дребните вложители които съставляват по-големия дял?

  5. ivo_isa каза :

    А освен това едрия кредитор почти винаги влага виртуални средства, а дребния вложител реално изработените от него.

  6. Николай Н.Петров каза :

    Уважаеми дами и господа,личното ми ,а бих казал и скромно мнение е че сме смешни.7.5 Милиона сме но сме си от булгаристан.Да имахме очи и визия какви сме ? Но не би.Няма криза в България.Кризата както казва Искров е умствена.Просто е-тези пари ги е нямало никога.Банките ни зарибиха,посредством свои инструменти средствата пак отидоха при тях,ние задлъжняхме по принуда,но няма кой да каже каде са парите.Защо фирмите плащат заплати с два и три месеца закъснение?Защо онези смехурковци не проверяват как и кога се плаща в Булгаристан? Ние сме най-големия кредитор на тази държава-Булгаристан.Защо не се погледнем отстрани а?

  7. sepuko каза :

    @Bad Warez
    Правилно. Има една много дълбока фундаментална истина обаче. Ако искаме стабилна финансова система кредитите трябва да са безлихвени, операциите с пари-без печалби.
    @ivo_isa
    Да, виртуални са всички х процента, които остават след като се извади от 100 у процента основен лихвен процент. Дребния влог практически създава кредит. Всеки депозит увеличава активът на банката върху който тя си позволява да отпуска кредити. Кредитори са всички, които предлагат кредити. Не бива да се бъркат с тези които държат депозити в банки.
    @Николай Н. Петров
    Криза в България има щото външнотърговското ни салдо досега беше крепено от преки чуждестранни инвестиции, които обаче бях подкрепяни от изключително живия кредитен пазар тук и все пак активна икономика на запад. Сега това прекъсна. Тъй като си нямаме и независима банкова система тук нещата могат да се задълбочат много лошо. Представете си, в САЩ когато 30 банки паднат те са 30 от около 2-3 хиляди. Тук една банка да падне ще е една от около 30. Няма сравнение. Държавната гаранция по депозитите на практика е виртуална…

Добави коментар