Блог за сепукисти

Съзнателен избор

Призраците по улицата

Това са всички пешеходци в час пик нощем. Не знам дали сте забелязали…

Хората в тази държава обичат черните дрехи. Дрехите на нинджите.ninja idiot Дрехите на траур може би. Или просто модерните дрехи. Не знам. Какъвто и да е мотивът на тия хорица, ефекта е само един. Привечер, когато и последната дневна светлина е изчезнала те носят перфектния камуфлаж. Сливат се идеално с околната среда, те са различими само по топлинния си отпечатък.

Те ходят по улиците. По някой път буквално. Друг път, когато на тротоара няма паркирали автомобили, те го ползват. Рано или късно те имат нужда да пресекат улицата. Това е проблем…

Първа предпоставка е, че ние българите(макар и не само ние) особено мразим правилата. Те не регулират правилното функциониране на каквото и да е за нас. Те са само ограничение за творчеството ни. Затова и всички ние проявяваме творчество с избора си на място за пресичане. Ама от най-авангардното. Зебрите са за скучни хора, сапуни, лимони, идиоти, балъци, смотаняци и заблудени пенсионери. Модерно е пресичането по диагонал, на зиг-заг, с паузи, с телефон на ухото(държи се в ръката от чиято страна иде трафика). Напоследък е модерно и пресичането на висока скорост или с няколко не дотам елегантни плонжа. В тази малка държава, ние пешеходците сме надарени с грация, финес и изящество, креативност, култура и по душа сме артисти. Всеки ден без себеизразяване там, където сцената е най-голяма(тежкия трафик) е едно малко самоубийство за нас.

Втора предпоставка са паркиралите плътно в дясно автомобили. Един зад друг, или един до друг(ако паркират диагонално), успоредно(“за малко”, престой до паркирал автомобил, “знаеш как е”, габаритните аварийни светлини извиняват всичко). Те рязко ограничават видимостта към тая част от пътя, където почват пешеходните пътеки. Или просто към тая част от пътя, която творчески сме си избрали за началото на творческата ни пешеходна пътека. В резултат ние творчески и енергично изскачаме иззад една плътна преграда, която е непрозрачна за средностатистическия водач на автомобил, невъоръжен със сателитно наблюдение и инфрачервено зрение.

Спирачния път на “Икарус” или “ЗиЛ” при 50 км/ч е дълъг колкото полоса за безмоторни самолети(хиперболизирам, разбира се, понякога е дори по-кратък от на Лада Жигули).

Осветлението! И тази последна предпоставка е и причината да напиша тази статия. Последна е тя, само за въпросната статия, обективните и субективни проблеми за пътната безопасност са много и не претендирам за изчерпателност. Та обратно на осветлението. По дяволите, навсякъде където има пешеходна пътека има осветление. Избора на местоположението и фокуса му обаче е по-творчески и от местата ни за пресичане! Осветени са участъците от пътя непосредствено преди и след пешеходната пътека! И в това можете да се убедите със собствените си зрителни органи. Маршрута по който се прибирам демонстрира почти на 100% твърдението ми. Ето го и него:

1. Излизам от Бизнес Парка в частта от Александър Малинов, която изглежда като локално платно за самия бизнес парк.

2. ул. Самара

3. Наляво по Атанас Москов

4. Надясно по Свето Преображение

5. Наляво по Филип Аврамов

6. Надясно по ул. Бъднина

7. През газ станцията

8. Billa

9. Бул. Ал. Сахаров

10. Бул. Климент Охридски

11. Наляво по Г.М.Димитров

12. Надясно по Симеоновско шосе:

12.1.1 През зоопарка

12.1.2 Сребърна

12.1.3″Малкия околовръст”(Хенрих Ибсен)

12.1.4 Направо по Петко Ю. Тодоров и наляво срещу пазарчето на Иван Вазов.

12.2.1 Направо по Свети Наум

12.2.2 Наляво по Джеймз Баучър

12.2.3 Надясно по Черни Връх

12.2.4 Наляво по Арсеналски

12.2.5 Направо по Бяла Черква

12.2.5 Надясно по бул. Петко Ю. Тодоров

12.1.4

По всички тези улици и булеварди, пешеходците са последното, което един водач на автомобил може да забележи вечер. Трафика е гъст, насрещното движение макар и на къси светлини заслепява, страничните и огледалото за обратно виждане отразяват светлините на тези отзад… Гражданите, облечени с ефективния си камуфлаж са изключително трудно забележими. Шофьорите като цяло имат добра воля. Биха спрели. Но за да спрат безопасно те плавно трябва да намалят скоростта си. За да го направят те трябва да забележат пешеходецът от далече и да реагират от рано. За да могат да го направят, пешеходецът трябва да е видим. Липсата на осветление и наличието на прегради изключително много затрудняват водачите да бъдат изпълнителни в добрата си воля. Да не говорим за творчеството и камуфлажа…

Аз бих издал следните препоръки:

1. Общините и градските управи да се постараят ВСЯКА пешеходна пътека, особено по скоростните отсечки да има много добро нощно осветление по цялата площ на пътеката. Всяка лента или квадрат от зебрата да съдържа поне един нископрофилен рефлектор. Подновяването на пътеките да има по-кратък интервал от другата пътна маркировка.

2. КАТ, или който там е отговорен да наказва некадърно паркиралите граждани(общински охранителен орган, например), да проявят активност, а не творчество. Не скоби господа, глоби плюс принудително отместване на автомобила на наказателен паркинг. И не “пусия” на прави и спокойни отсечки, където затруднения няма. Сложете радара на пътеката!

3. Ако естетиката е след самосъхранението в списъка ви от ценности, то носете светлоотражателни елементи на нивото на рамото и кръста си, драги граждани, пешеходци. Нощем, поне нощем… По здрач и развиделяване също.

4. Родители и родители на родители. Не прекосявайте творчески улицата с вашите деца/внуци. Има лош възпитателен ефект. Правете го само на указаните/обозначените за това места. Пешеходни пътеки и продължението на тротоара върху платното на кръстовища, които не са обозначени със “зебри”. Винаги. Носете и светлоотражателни елементи…

5. Шофьорите би трябвало да си знаят… Знаете, че допринасяте и създавате проблем, като паркирате пред, зад и върху пешеходни пътеки. Може да сте паркирали след пътеката от вашата страна, но отсрещното движение късно ще види пешеходец идващ от ляво!!! Такаче ако си мислите, че имате оправдание, помислете пак. А тия дето паркират върху самата пътека… Гръм да ви удари, нещастници!

  1. Магдалина каза :

    Не коментирам конкретната статия, а изразявам моите почитания към всичко, което разгледах … а то не беше малко …
    Беше ми приятно и се радвам, че ви има …
    Поздрави!

  2. sepuko каза :

    @Магдалина,

    Хиляди благодарности за комплимента и признанието. Засега екипът е едночленен, моят милост и никой друг, но работя по въпроса да разширя броя на авторите, за да покрия повече области на науката и техниката.
    Още веднъж, благодаря.

Добави коментар