Блог за сепукисти

Съзнателен избор

Родителите идиоти…

Това, което ме кара да споделя впечатленията си тук, е една статия на Петър Стойков, в която пише за вредните възпитателни прийоми на младите родители. Той говори главно за контрол чрез заплахи и неадекватно насаждане на фобия към животните от страна на родителите. Аз желая да обърна внимание на други изключително глуповати и неадекватни действия от страна на младите родители.

Говорене на малкото дете с “детски” понятия

Спрете! Ама наистина не го правете. “Чичко млекар”(както и вашите приятели от мъжки пол…) не е никакъв чичо на детето, “леля месарка”(…така и вашите приятели от женски) също не му е леля, камионът не е “бубу”, а тежкотоварна машина. Научете детето да изгражда правилен и книжовен речник и обогатявайте понятията му с повече полезни думи, по дяволите, няма смисъл да правите от детето си идиот.

Издаване на междуметия

Вие сериозно ли си мислите, с вашето възрастно лице и ролята ви на родител, че е нормално да седите срещу бебето си и да се лигавите, да гукате и да пискате като него? Защо освен всичко не вземете и да плачете и да се насирате, да пърдите без срам и да се оригвате публично след всяко ядене (ако можете отидете и да повърнете на рамото на майка си, но само след като ви е потупала)? И действително ли смятате, че връзката ви с неовладялото още човешката реч дете е по-здрава, ако и вие паднете на развиващото му се интелектуално равнище? Или може би владеете “бебешки”? Измислете друг начин да се умилявате.

– Паникьосване без нужда

Сценарият е следният. Детето пада по очи, става, изтупва се, оглежда се и продължава да си играе. Вие:

  1. Продължавате да си пиете ракийката, подсмихвайки се подигравателно на малкия некадърник.
  2. Оглеждате дали е имало последствия, без да ограничавате детето. Ако има явно нараняване, реагирате според сериозността без да го плашите, ако не просто го оставяте да продължи.
  3. Паникьосвате се като шизофреник и се затичвате към прохождащия изследовател, рязко откъсвайки го от досегашната действителност, заливайки го с въпроси от типа на “Добре ли си”,”какво стана?”,”счупи ли нещо?”. Енергично вдигате детето преди да е имало шанса да се изправи само и му правите основен преглед. Сбърчвате вежди, на ръба да заплачете и се притеснявате, че вече е с фатален хематом и само след малко мозъчния кръвоизлив ще го довърши.
  4. Заплашвате го, че ако още веднъж ви притесни, застрашавайки собственото си здраве, вие от своя страна ще го пребиете, за да не прави повече така.

Точки 1, 3 и 4 са ама наистина непрепоръчителни. Точка 3 – особено за младите майки. Не паникьосвайте детето с глупавата си нервна криза. Ако детето действително се е наранило, идиотското ви притеснение няма да му помогне. В случай, че е така, запазете самообладание, усмихнете се, но не се смейте (щото може да го боли и да ви се обиди) и просто помогнете на детето.

Опит да се оформи бъдещето на детето, позовавайки се на горчив опит

Считате, че ще видите себе си успешно извървял мечтания път в детето си? Желаете за него най-доброто и то е бъдещето, което не сте имал? Пораснете, мамка му, то ще си има други възгледи и не го отблъсквайте с вижданията си за живота му.

Контрол чрез сила

Да кажем, че на база годините ви, вие можете да прецените явни неудобства и заплахи за вашето дете, произтичащи от самите му желания. Детето вече има силата да спори. И опонира по единствения му достъпен начин – емоционалния, то е огорчено от ограничението/препоръката, тъй като не ги желае. Това, което трябва да направите, е да се аргументирате и то солидно, не просто да се позовете на авторитета си на родител, възрастен, портфейл, готин тип… Не „защото така” и определено не чрез физическа заплаха. Безсилието предизвиква насилие, вашето слабоумие и неспособността ви да убедите дори малко дете в твърденията ви не трябва да предизвикват комплекси и депресия. Поне не и в детето.

Накарайте детето да се аргументира в полза на искането си. Вкарайте го в дискусия, не в спор. Накарайте го да научи нещо ново от отказа ви, а не да бъде обидено и разочаровано.

Не претендирам да съм абсолютно изчерпателен с горното, обаче това са си очевидни грешки. И хората, които ще тръгват да ме оборват с “ти не си родител”, повтарят последната грешка.

  1. Longanlon каза :

    спомням си от детските си години, че най-неприятното нещо, което ми се случваше като падна или се ударя нещо, бяха съчувствените нечленоразделни звуци, които майка ми издаваше. наскоро бях у тях да й оправя бойлера и съм се одрал по ръката без да забележа – когато тя видя драскотината и почна да ахка и охка, направо изтръпнах от спомена 🙁

  2. sepuko каза :

    Моята майка, за сметка на това пък, с гордост ми е разказвала как не се е поддала на опита ми да я изнудя, въргаляйки се по земята и посинявайки от рев(аз бидейки 4 годишен). Баща ми пък веднъж това, заради което ходих с патерици и гипс той коментира с “абе нищо ти няма, стига си пъшкал…” 🙂 И аз ни веднъж не се почувствах маниакално обгрижван или задушен. Но никога не съм бил изоставян в нужда, просто самостоятелността ми е била стимулирана.
    Чудна работа е възпитателния процес и няма такъв, който да го е подхванал подготвен…

Добави коментар