Щастливият шизофреник
Малко мистично е какво точно е щастие, тъй като самото понятие няма пряко олицетворение в природата и е продукт на човешкия мозък. Но да кажем, че във всички съвкупности от признаци на щастието в различните култури и при различните хора има присъствие на удовлетвореност и радост, достатъчност, липса на емоционални дефицити. Всички знаем, че това е почти невъзможно за постигане в големи периоди от време. Защо, това е обект на друга беседа. Просто не е. Постигаме го в пикови моменти на положителна емоционална възбуда. За много кратко.
Представете си, че човек може да е луд. Не задължително шизофреник, има толкова други прекрасни диагнози за душевни заболявания. Но щастлив луд. Той няма правилна оценка за заобикалящата го среда, не може да контактува адекватно с околните, дори изпитва трудности в боравенето с оръдия на труда. Но е щастлив. Перманентно. Всеки един момент. Радостен и удовлетворен, самодостатъчен, без емоционални дефицити. Не му е нужно да дефинира състоянието си поради самата природа на това състояние.
Сменяме перспективата. Бихме казали, че въпросният индивид е нещастен да не може да общува с хората нормално, да се развива интелектуално както останалите, да упражнява професии, занаяти, изкуства и спортове, да има собствено семейство и поколение, да има интимна връзка, да пътува свободно, да е независим, дори да има шанса да пробва да доминира над останалите.
Четвърта перспектива. Ние правим всичко от този списък плюс още множество други неща за да преследваме мистичните дефиниции за щастие. Целият ни живот е концентриран около това. Но бихме съжалили лудия за неговата неспособност да хвърли цялата енергия на съществуването си за да преследва няколко слаби мига на щастие.
Кой е по-ощетен?