Емпирично съм заключил, че активността на хората пишещи впечатленията си в блог пряко влияе на качеството на публикациите им. Публикуващите най-често имат много по-голям относителен процент “плява” в статиите си. Някои пък направо се вманиачават в повишаване на “продуктивността” си, все едно пишат научни статии или вестник, там качеството страда по един драматичен начин. Вие да сте наблюдавали такава зависимост?
Loading ...Щеше ми се да псувам още в самото начало на кампанията, така добродушно и наивно подета от разни “хора с мнение” по интернет. Накъдето и да се обърнеш имаше призив “Гласувай!” . Резултатът беше жалка избирателна активност, в сравнение с мащабността на кампанията за “кандърдисване” за ходене до урните. Де що имаше в интернет писател, демагог, драскач, интелигентен човек или просто селски идиот, всички зовяха за по-висока активност на изборите. Постигнаха 10% повишение на активността отнесена към броя имащи право да гласуват или около 30% повишение отнесено към гласувалите на миналите евроизбори.
Проблемът, според мен се корени в периода на активност. Гласували или не, гражданите на една държава трябва да държат правителството отговорно за всяко едно взето решение. Гласували или не за същото това правителство. Гласували или не изобщо.
Това, което всички вкупом и сляпо пропагандираха, обаче, беше следното: гласувайте, щото после 4 години няма да можем да държим сметка на тоя за който сме гласували.
Ако да гласувате ви отнема 1 час, то вие сте призован за активност в 0.000114% от годината. Вярвате ли, че когото и да изберете, при такова ниво на търсене на отчетност няма да ви изиграе?
Средния българин трябва да разбере няколко неща:
С удоволствие установих(макар и това да са стари новини), че pidgin засега комай е най-универсалния чат клиент ползващ освен всичко и API-то и на skype и facebook(последни открития) както и на:
AIMДопълнителна поддръжка на:
Тази седмица, в безпрецедентно остро изказване германския канцлер Ангела Меркел осъди безразсъдните харчове, които Федералния резерв и Bank of England(BOE на кратко) правят за да съживят икономиките на САЩ и Великобритания. Бихте казали, “какво толкова, всекиму своето и нека всяка вътрешна политика не търпи критики от чужди лица”.
Ще ви кажа защо това не е вярно.
Нека разбием съвсем на кратко точките:
1. Федералния резерв, BOE и Европейската Централна Банка не харчат разполагаеми пари. Те в буквалния смисъл пускат печатниците за да наваксат изгубената ликвидност на пазара. Разводнявайки стойността на всеки цент, пени, евро цент, който вие притежавате. Какво правят с парите? Измъкват големи инвестиционни банки и пенсионни фондове , които в алчността си са направили неразумно големи инвестиции в “безрискови инструменти“, които не са проучили сами. Как го правят? Правят го изкупувайки същите тези лоши инвестиции.
2. Добре дошли в изкуствената инфлация, бореща се срещу изразена дефлация. Ако всеки от нас имаше в джоба си по един милиард лева, смятате ли, че хлябът щеше да е с цена около 1 лев? Същата логика може да се демонстрира и с това което централните банки правят. Печатат повече пари увеличавайки наличното на пазара. Общия басейн пари(валута) се обезценява за сметка на напечатаните пари. Стойността на всеки ваш долар, евро, паунд намаля. За сметка на това дебелите инвеститори ще могат да си отдъхнат. Те биват спасени точно с тази стойност, която е открадната от вашите пари.
3. За добро или зло светът се глобализира. Малко или много тази фраза е мътна. Нека да погледнем само един от аспектите и: Нататък… »
Не ми се пише за сериозни неща. Този следобед имах случайни беседи с две деца. Чувствам се по-добре от последния, път в който имах случайна среща с възрастни.
Едното просто ми подвикна докато се прибирах в късния следобед натоварен с покупки. Аз тикам колелото си а лявата ми ръка е с посинял юмрук, тъй като тежестта на зеленчуците ми е спряла кръвта. Торбичките са неудобни. Момченцето бавно кара триколка и ме следи. Удостоих го с уважителен поглед и кимнах. И то изписка:
- Ей!
- Здрасти!..?
- Къде отиваш? – сякаш отдавна не ме бяха питали толкова натурален, нормален и директен въпрос. Винаги “как си”, “какво правиш”, “к’во става”…
- Вкъщи. – отвърнах аз делово – торбичките ме прерязваха дори през ръкавиците за колело.
- Ама то има слънце още! – учудено възкликна малчуганът.
- Аз пак ще изляза… – уверих го аз. Действително, имах да купувам неща които ги няма на пазара. А ми се искаше да се върна при него и да си играем. Просто така.
Бях доволен. Срещата с този безименен, малък герой беше вживителна… Толкова откровен и необременяващ разговор, без двойно значение, без вторично тълкуване, без преструвки, без съобразяване, без излишна тактичност… Той нямаше нищо против аз да съм делови, аз нямах нищо против той да пита каквото му е на ума.
Оставих зарзаватът вкъщи и пришпорих колелото към магазина. Докато го заключвах към мен приближи малко момиченце в наистина окаяно състояние. Беше мръсно, с прокъсани и изтъркани дрехи, чорлава, къса руса коса, големи кафеви очи. Но живи очи. С пъргав ум зад тях.
- Ще ми дадеш ли някакви стотинки? – пряко, без притеснение, гледа право в очите и съвсем леко се усмихва.
- Не… – в този жесток свят, това би било продължаване на мизерията. Не бих дал пари, не и на тия които карат това дете да страда.
- Ами ако ти останат след пазаруване? Поне малко? – Беше силен аргумент, да играеш да съвестта на човек, който е доволен от покупките си и очевидно има повече от това дете е много хитро. Не можеш да откажеш.
- Но дори малко, те няма да останат за теб, ще ги дадеш на някой друг. – реших да съм откровен. Сигурно рядко някой е откровен с нея.
- Не, ще си купя нещо за ядене. – още по-хитро, сигурно е чувала от някой друг.
- Тогава аз ще ти взема нещо, така и така ще пазарувам, междувременно ти ще ми пазиш колелото.
- Ама аз ще те чакам!
- Разбира се, аз след малко ще изляза.
Поръчах да завият сандвича и десерта, който и взех в отделна торбичка. Трябваше да почакам малко да спре да се люля на люлката. Не, че искаше да ме кара да чакам, но когато ме видя, че всъщност и нося нещо, едното и чехълче и излетя. Пък и не бързах. Оставих гравитацията да довърши остатъка от веселата инерция. То взе торбичката. Не се нахвърли върху храната. Просто я потупа, седна на пейката и я остави до себе си, но с ръчичка отгоре. Можех да направя сцена и да и кажа, че няма да тръгна, докато не изяде поне сандвича. Но някакси сърце не ми даде да разваля подаръка така. Надявам се никой да не се е навил да купи това, което момиченцето вече имаше да предложи. Усмихна ми се и махна за сбогом.
Децата дори в окаяно положение не губят вътрешната си чистота. Дори сега ме привличат хора, в които мога да намеря поне малко от детето в тях. С тях съм по детски искрен. Очевидно не ми подхожда на недодялания вид. Срещам неразбиране и подозрение.
Слушам Debussy - Clair de Lune, нощта тихо настъпва, изгубих ли нещо?
