Блог за сепукисти

Тази тема е провокирана директно от така случайно материализиралата се дискусия “Трябва ли да защитим децата си от прекалено много реклама” в групата на Меглена Кунева във facebook “За да се случват нещата”.

Този въпрос, колкото и недефиниран и блуждаещ да е, има простичък отговор.
Ако стоките и услугите се потребляват и произвеждат(едновременно) разумно, то и нуждата от реклама ще е много малка и тя ще е по-скоро информационен бюлетин, отколкото художествено олицетворение на несъществуващи качества или насаждане на идея за стил на живот, придобиван чрез притежание на продукта. В момента огромна част от стоките и услугите са паразитни и нуждата от тях съвсем не е явна. Да не говорим за тия стоки и услуги, които не са забранени със закон, но пряко вредят, на отделен индивид или на цели групи. Рекламата спомага за промотирането и поддръжката на интерес към продукти, които при други условия не биха имали пазарен дял поради слаба нужда и интерес от тях. Нека дам една тривиализация: производство на автомобили.

Автомобилната промишленост е един от най-консервативните сектори на производство и въпреки наличните високи технологии, там те не се прилагат, докато не дойде време за маркетинг отдела да поддържа интереса към дадена марка. От поне един век там няма качествена промяна и все още се ползват ДВГ въпреки наличието на много по-ефективни енергийни източници. Материалите и процесите са неефективни, моделния ред е паразитен и ненужно раздут. Заложения цикъл на живот на компонентите става все по-кратък. Обновлението при моделите твърде често не води до по-голяма ефективност.

Защо? Защото качеството се движи от икономическа ефективност, а не от нужда за подобрение на качеството на стоката. Следователно и качеството ни на живот се определя от икономическата ни ефективност. За това и околната среда се замърсява безогледно.

Това значи на всички ни начина на мислене да се промени коренно. Икономиката ни се базира на оскъдица, а благоденствието-на притежанието на относително по-голям дял от оскъден ресурс. С прости думи-алчност. Ние сме тези, които с алчността си се облъчваме с реклами, тъйкато желаем повече от колкото имаме нужда и произвеждаме ненужни стоки и услуги.

Реклама ще има, докато мислим по същия начин, чрез всякакви медии, по всякакви начини. Ще се предпазим само ако се променим.

Парламентът е на път да синхронизира законодателството ни с това на европейския съюз или поне в частта отнасяща се до забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места. Това по мои наблюдения предизвиква невероятни брожения в българското общество, недоволство и разделения на оценките.
Нека да преразгледаме фактите.

1. Тютюнопушенето е безспорно вредно за здравето и на пушачът и на околните.
2. Пушачите не претърпяват вреди ако не могат да пушат.
3. Непушачите претърпяват вреди изложени на цигарен дим.

В светлината на така изброените факти ми е смешен плачът на хората, че ще им бъде забранено да задоволяват самоубийствената си пристрастеност. Още повече, че от друга страна това ще донесе облекчение на очевидно по-интелигентната част от населението, за която вредата е явна.
Забраната очевидно е разумна и да ви кажа е очевидно рационална. Защото плиткоумието и слабия контрол на една част от населението първо пречи на другата част, второ натоварва здравната система и трето създава пазар за паразитни производства, които на практика печелят от продукт, който не дава никаква полза! Да. трябва да има отлив от тютюнопушенето по очевидни причини, ако не съзнателно то тогава чрез забрани. Очевидно дори пораснали хора остават пубертети в някои части на мозъка си. За това трябва и родителски контрол. Спортувайте и обичайте себе си, не си вредете. Не се и сърдете, като деца на забрани които са само за ваше добро. И не се оправдавайте с това, че ви е отнет избора. Следващия път, когато димите в лицето на непушач се замислете, че неговия избор е много по-ограничен.

Сигурност, увереност, закрила, споделяне, подкрепа, нежност, приятелство, секс. Ж търси М предлага

Секс, сигурност, увереност, подкрепа, приятелство, споделяне, закрила, нежност. М търси Ж предлага

Страх, самота, нагон, традиция, интерес. Уверения, намерения, планове. Обща собственост, съвместен живот. Мечти, надежди, илюзии. Доверие, обещания, вярност. Гняв, нерви, ревност.

Хората в крайна сметка просто се друсат с био-химикалите от секса докато могат и след това почват проблемите. Всичко се маскира, като “любов” и проблеми свързани с тая дума. Проблемите се преодоляват в името на последното.

Защо да гледаме цинично на нещо, което не е било предназначено да бъде толкова тривиално? Или тривиално въобще?

В момента в който хората почнат да възприемат партньора си не като човек, а като някакво същество обвързано от ненарушимите и неписани “кодекси на любовта” реално почва да се губи и контакт и разбирателство. Ние всички сме преди всичко хора, без пол(там горе, в главата), просто човешки същества, после познати, приятели,  чак след това сме половинки в една връзка. Защо хората обичат да подхващат нещата в обратен ред…

[wp:svejo-net]

Кой беше тоя титан на мисълта, който пръв изрече невероятната формула “блог-общество”? Искам да му стисна ръката. С менгеме.
Аз пиша в блог. Нещо като хибрид на личен дневник, личен сайт, лексикон, форум, визитка и виртуална стая за крещене. Аз си пиша впечатленията и размислите по различни теми и ако хората ги вълнува – пишат коментар. Аз не съм блогър. Аз използвам уеб базиран софтуерен пакет, който ми дава възможност стройно и автоматизирано да създавам оформено съдържание, видимо през интернет. Като екстра идва и функцията разни хора да могат да коментират. Това не ме прави “блогър”. Аз просто си пиша там, когато нещо ме вълнува. Не съм медия, не съм институция. Аз съм просто човек.
През оная ми работа е, дали ще мога да нарека който и да е читател или коментатор на моите статийки “братко блогър”. Хората (7 на брой за сега) слагат препратки на личния си сайт към моя, не защото на тях им е (през знаете къде). Те го правят, защото са харесали съдържанието на някои от статиите ми. Видели са сходно или просто оригинално и интересно мислене. По същия начин и аз съм създал препратки. Кой реши да натири всички хора, които безобидно си публикуват мненията в интернет, в една група, не знам. Само знам, че мнението ми за тоя индивид е ниско. Отрицателно. Ако имаше числено изражение, то щеше да клони към минус безкрайност.
Ние хората преди просто си ползвахме интернет да разлистваме страници с различно съдържание. Да достигаме други хора и да завързваме нови запознанства на база вече изградени интереси. Е, понякога си беше и самоцелно. Но всеки се е увличал. Как да е. Тогава имаше разни дядовци, които надигайки се от криптата по Канал1, ни наричаха “общество на интернет потребители”. Просто хора, които ползват интернет. Звучеше си несериозно пък и хората не знаеха как да го тълуват това. Какво общество бе, аз не съм член на  клуб “Интернет”. Не се запознавам с всеки, само защото ползва интернет. Определено не съм фен на всеки, само защото ползва интернет. Определено не смятам, че попадам в една група с някакъв пич дето се води лидер на политическа партия, само защото и той има блог. Например.
Хората лапат като топъл х… всеки обособен израз, който чуят/прочетат по …(замести с медия по избор). Дали има смисъл или не, това няма значение. Въпросът е да може да се употребява често, в различни контексти и бързо. Би било добре и да изглеждаш готино като го казваш. Това е проблем-следствие. От по-генералния проблем-причина, че хората рядко обмислят или анализират това, което чуват от “официална” медия или институция. “Написано е”, “видях по новините (телевизия, печат, радио, дори новинарски сайтове), а в някои случаи и “доказано е” са изрази, които подпечатват всякакви мозъчни изпръцквания като “добра стока”. Хората рядко се занимават да удостоверят, че това което им се казва има смисъл, нуждаят се от такива маркери на доверието, за да могат да продължат с “динамичния” си живот. Просто го складират за по-късно…

Събудете се бе!

[wp:svejo-net]