И казвам горното не защото има отношение пряко към това долу. Планът ,,Станишев” да предостави 500-милиона лв. на Българската банка за развитие е малоумен и ако прочетете долното може би ще разберете защо. Но аз смятам, че е нужно всеки българин да е прочел изказването на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред икономическия форум, организиран от правителството, „Развитието на България в условията на глобалната финансова и икономическа криза”, София, 18 февруари 2009 г. Няма да крия, то ми попадна от RSS хранилката на Пейо, която, между другото, е доста приличен източник на доволно интересни неща. Но моля, четете, попийте малко па помислете. Нужно е.
“Уважаеми господин Премиер,
Уважаеми дами и господа,
Бих желал да обърна внимание на нещо много важно според нас, а именно, че не следва да очакваме или да създаваме свръхочаквания за възможностите на държавата, в т.ч. на централната банка, за преодоляване на последиците от сегашната глобална икономическа криза. Ако противното беше вярно, САЩ щяха отдавна да отчитат двуцифрен икономически растеж.
Например, когато дискутираме политиката на БНБ, трябва много ясно да знаем основните задачи на БНБ, а те са: поддържане на стабилността на лева и фиксирания курс и осигуряване на стабилността на банковата система. Оттам и на спестяванията на гражданите и фирмите. Задачата на БНБ не е да насърчава кредитирането – каквито призиви се чуват най-вече от различни браншови организации.
Когато дискутираме антикризисна програма на национално ниво, трябва добре да съзнаваме променените реалности в глобален мащаб и ограниченията, които има българската икономика.
Първо, глобалната икономика и финансови пазари, такива, каквито ги познаваме през последните 10-15 г., са безвъзвратно променени. Достъпът до практически неограничен кредитен ресурс на много ниска цена (лихва) вече не съществува.
Второ, България не е страна, която да емитира глобална резервна валута и да има неограничен достъп до финансиране. Това означава, че не можем да си позволим да копираме стабилизационни пакети, които се прилагат в САЩ, Англия, Франция или Германия.
Трето, вследствие на горните две на този етап не можем да си позволяваме реализирането на бюджетни дефицити. Защото просто няма как да ги финансираме на международните пазари или цената на финансиране ще е забранително висока и тя ще се пренесе върху силно ограничаване на бюджетните възможности в следващите години, както и в допълнително нарастване цената на кредита за частния сектор.
Искам ясно да подчертая, че от много години икономиката ни се развива на основата на чужди спестявания, а не на български. През последните 12 години икономиката ни растеше поради това, че бяхме последователни в поддържането на макроикономическа стабилност и провеждахме структурни реформи. Тази политика позволи да изградим доверие в чуждестранните инвеститори. През последните 5 години българската икономика привлича ПЧИ, средно равняващи се на 20% от БВП, които са в основата на икономическия растеж в страната.
Следователно основната ни цел трябва да бъде да запазим това доверие, като продължим следваната политика – макроикономическа и финансова стабилност, осигурени от паричния съвет, стабилност на банковата система и разумна фискална политика, както и продължаване на провеждането на реформи и подобряване на бизнес средата (в цялата комплектност от законност и ред до условия за правене на бизнес и развитие на човешкия капитал). Недопустими са опитите от последните седмици за поставяне правата на длъжника пред тези на кредиторите. Такива призиви или законови промени ще ни върнат там, откъдето тръгнахме преди повече от 10 г.
Българската икономика е силно зависима от развитието на световната икономка и в частност на европейската. Вече имаме ясни признаци на забавяне на темповете на растеж, най-вече в отраслите, силно зависими от външните пазари. За щастие с по-бавни темпове от това, което виждаме в другите страни от ЕС. Факторите за това забавяне са тези, които знаехме и очаквахме, че ще действат най-силно и бързо – спадът на външната търговия и забавянето на притока на капитали в страната.
Накрая, каквито и мерки да предприемаме следва да сме наясно, че икономиката ни ще ускори темповете си на растеж едва когато основните ни партньори (Германия, Италия, Гърция, Франция) отново започнат да растат. Кризата бе внесена отвън и решението й ще дойде отвън. Ние трябва така да се позиционираме, че да сме готови, и в позицията да извлечем ползи тогава, когато световната икономика започне да се възстановява.
Както казвам още от края на миналата година, нужно е спокойствие и да не правим глупости. Не да цитираме механично планове и подходи създадени във Вашингтон или Лондон и подходящи за икономики с друг мащаб и традиции. Нямаме нужда от това. Икономиката ни сама ще се приспособи към новите условия, стига да имаме финансова стабилност и дисциплина. Някои сектори, в които имаше не балансиран растеж, а свръхоптимизъм, ако щете прекомерна алчност, ще се приспособят по-болезнено от други.
Но каквото и приспособяване да се осъществи в нашата икономика, то ще стане в рамките на съществуващия режим на паричен съвет и ниво на валутен курс. Нека да престанем да се вслушваме в какви ли не гадатели, та било с титли и звания. Име достатъчно лоши примери през последните няколко месеца (от Исландия до Унгария и Румъния) какви вреди може да нанесе плаващият валутен курс – особено в период на глобална криза.
Това е главният приоритет на БНБ. И следва да бъдете спокойни.”
Тази част от рубриката засяга една част от разходването на държавния бюджет, която ми е напълно непонятна, като предназначение. Това е заделянето на средства от бюджета за издръжка на политическите партии.
Продават ли се въобще храни, които стават за ядене на световния и местен пазар? Прочетете за транс изомерите и как държавата не желае да ги контролира, когато има данни, че те са бавна отрова и присъстват в повечето храни по магазините.