Блог за сепукисти

Съзнателен избор

Архив за ‘хумор’ Категория

Социален експеримент “Приятелите ми не струват”

Ако имате регистрация в социална мрежа като facebook, или myspace, или twitter, то вие можете да си направите особено добър социален експеримент. Просто сложете статус или “изчуруликайте” “Приятелите ми са скапани”. Тези от вас, които получат най-голям брой обидени коментари могат да се считат за особени щастливци.

Гусин министър, моля, коментар!

Новината гласи следното: при битов инцидент на 11.04.2010 в София, квартал Люлин 1 малко момченце пада от 14-ти етаж на жилищен блок и загива. БНР своевременно моли министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов за коментар… моля!?

Ако ще караме министърът на вътрешните работи да коментира всеки нелеп инцидент със смъртен случай, то остава да почнем да изискваме коментар от министърът на културата за коментар на последния чалга хит и министърът на здравеопазването да коментира етично ли е Звездев да кани майстор Миро в предаването си. Бих добавил и министъра на външните работи да коментира последните клюки около Саркози и жена му.

Оглупяха ли медиите в България?

Гласът на паниката и глупостта

Чудя се кога някой дебил ще ревне, че гръцките банки са ненадеждни и хората трябва да спасят депозитите си докато е време. Представете си го. След като един тъп слух едва не запали пожар в ПИБ. При всекидневно отразяваното поведение на гръцката макроикономика, едно магаре да ревне, че банката му панически смуче активи и ги хвърля към централата и кризата е избухнала като бомба и в България. Тъй като България разполага не с 300, а с точно 27 банки, представете си какво би представлявало да изкараме двама (Емпорики и Пиреос) от тия играчи… 7,(407)% от банковия сектор в България се изпарява, останалото от тоя сектор ляга за да умре, койзнаеколко бизнеси фалират, държавата банкрутира(40 000 лв гаранция на депозит, за една банка-ОК, но за две?) и всички играем ръченица под звуците на просешка тояга удряща ту скъсан тъпан, ту тъпанарът надуващ гайдата за нестабилните гръцки банки.

Щастливият шизофреник

Малко мистично е какво точно е щастие, тъй като самото понятие няма пряко олицетворение в природата и е продукт на човешкия мозък. Но да кажем, че във всички съвкупности от признаци на щастието в различните култури и при различните хора има присъствие на удовлетвореност и радост, достатъчност, липса на емоционални  дефицити. Всички знаем, че това е почти невъзможно за постигане в големи периоди от време. Защо, това е обект на друга беседа. Просто не е. Постигаме го в пикови моменти на положителна емоционална възбуда. За много кратко.
Представете си, че човек може да е луд. Не задължително шизофреник, има толкова други прекрасни диагнози за душевни заболявания. Но щастлив луд. Той няма правилна оценка за заобикалящата го среда, не може да контактува адекватно с околните, дори изпитва трудности в боравенето с оръдия на труда. Но е щастлив. Перманентно. Всеки един момент. Радостен и удовлетворен, самодостатъчен, без емоционални дефицити. Не му е нужно да дефинира състоянието си поради самата природа на това състояние.
Сменяме перспективата. Бихме казали, че въпросният индивид е нещастен да не може да общува с хората нормално, да се развива интелектуално както останалите, да упражнява професии, занаяти, изкуства и спортове, да има собствено семейство и поколение, да има интимна връзка, да пътува свободно, да е независим, дори да има шанса да пробва да доминира над останалите.
Четвърта перспектива. Ние правим всичко от този списък плюс още множество други неща за да преследваме мистичните дефиниции за щастие. Целият ни живот е концентриран около това. Но бихме съжалили лудия за неговата неспособност да хвърли цялата енергия на съществуването си за да преследва няколко слаби мига на щастие.
Кой е по-ощетен?

Да пуша или да не пуша

Признавам си, че този пост беше провокиран от една статия тук: Блогът на един MadWizard . Самата статия на авторът е провокирана от плановете за забрана на тютюнопушенето на обществени места. И е строго против.  Тъйкато нямаше ни един свободен начин да оставя коментар(име, мейл, url) аз реших, че все пак искам да споделя мислите си по темата. “Да пуша или да не пуша”. Това всъщност не е философски въпрос, за умните хора той трябва да е риторичен. “Да мога да пуша или да не мога” е. Нека да го представим от тая страна:

Интелигентност. Това е определение касаещо бързината с която дадена система, индивид се приспособява към променящи се условия. Най-висшата приспособимост за всеки жив индивид който се е самоосъзнал като такъв е да оцелява. На всяка цена. Пушенето е постъпка точно против тази приспособимост. Познайте пушачите каква интелигентност демонстрират..?

По същия начин и за алкохолиците, наркоманите и всякакви други люде, които прекаляват с и са зависими от вредни вещества.

Друга гледна точка: никой няма право да прави друг, пасивен пушач. Никой.  Правото да причиняваш вреда другиму не е никакво право. И в закона на нито една страна го няма. Следователно пушачите нямат право да претендират за правото си да пушат около който и да било, не само непушачи, но и други пушачи.

Още: всички обичат сегашната система на управление с централна власт и делегиране на права и отговорности в ръцете на народни избраници. Те представляват държавата, концентрирали са масовото желание, волята и мозъчния тръст на гражданите при тях. Гражданите са доволни от положението. Демокрация. Ако всеки имаше трезв ум да мисли и преценя за себе си и да кооперира с другите рационално и алтруистично за взаимното им благо то системата щеше да е Анархо-комунизъм.  Но не би. Демокрация. Следователно държавата се грижи за здравето на малоумните си деца ограничавайки тотално възможностите им сами да си вредят. Вие сами го желаете.

Следващите стъпки ще са забрана за пушене на всякакви публични площи, тротоари, паркове, площади, спирки и т.н. Но за мен нищо няма да е приключило докато тютюна не стане забранена култура. Нека бъде забранено отглеждането изобщо. Не смятам, че който и да е има право да ползва каквато и да е плодородна площ по земното кълбо за да отглежда растения, от които има само вреда. Цялата тая индустрия е паразитна и трябва да си ходи. Твърде умни сме за да си позволим друго.

Наясно съм, че хората обичат да си мислят, че имат право на мнението си. Обаче също така знам, че какъвто и аргумент да се изкара против изложението ми горе ще е глупав и зле обоснован. Нищо не надхвърля като ценности животът и доброто качество на живот(в добро здраве). А аз съм за тях.