Неграмотен популизъм
Политическите дебати в повечето случаи си остават политически дебати. Истината е, че депутатите и министрите, нашите най-публични политици, нямат нужната квалификация да тълкуват предложения за действие в икономиката, правото и още куп други области. Поради това, те могат да си “позволят” да изказват некомпетентни и неподготвени мнения, които са близки или направо еднакви с тези на обикновен лаик, техен избирател или не. От друга страна не е нужно да имаш диплома в дадена област на знанието, за да не си лаик, трябва просто да си малко критичен, малко аналитичен и да искаш да градиш собствена гледна точка. Това обаче представлява определена инвестиция на време, която хората не желаят да правят. За това и се ползват тълкувания и мнения на готово. Популистки са тези убеждения, до които един лаик би достигнал с минимална инвестиция на време. Пример: да има или не плосък данък.
Така наречената “Солидарност на богатите”, прогресивното облагане на доходите, всъщност бива тълкувано, като изнасяне на данъчна тежест от най-бедните слоеве на обществото към по-богатите, защото те могат да си го позволят. Прогресията на облагане обаче не е точно алгебрична. Тя представляват фиксиран процент в определени области на доходи, примерно между минималната заплата и 500 лв, между 500 и 1000 лв, от 1000 лв. нагоре.
Как обаче би трябвало да се разпределят процентите на нарастване в отделните диапазони, за да има социална справедливост, а и за да има същите приходи в бюджета? Какъв би бил стимулът на бизнеса, а и на работещите да попадат официално в по-горните групи на облагане? Възможен ли е балансът, при който една малка част от работещите, генерират приходите за публичните блага на по-голямата част от живущите в държавата като цяло?
Помислете за пенсионната система и тази за социално подпомагане (безработни, социално слаби и т.н. ) . Тя е формирана, като пряк вентил в бюджета, а не като отделен резервоар. Един работещ издържа няколко пенсионери и безработни, а също и публичните блага за тях и децата. В момента, това е пропорционално на заплатата. При прогресивно облагане, огромната база в ниските групи ще издържа по-малко количество пенсионери, социално слаби, безработни и т.н. Малкото количество хора в по-високите групи ще трябва да поемат остатъчната тежест.
В светлината на икономическа стагнация, обаче, ние не искаме това. Нататък… »
Ако желаете малко повече осведоменост за реалния паричен механизъм чрез който действа икономиката ни, при това с човешки речник и градация на дълбочината на съдържанието, то Money as debt I и II са филми, които задължително трябва да изгледате. Вече видях реакцията на икономисти с претенции към задълбочеността и академичния вид на информацията да зяпат леко дебилно и невярващо при преглеждането на първия филм. И мога да твърдя, че те сега знаят много повече от колегите си. Ако вие прегледате тези две филмчета, макар и по веднъж, но внимателно, ще имате много по-реална представа за това откъде идват парите от много от дипломираните икономисти по света, не само в България. Смело бих казал, че “много” в случая е множество по-голямо от 95%.