Блог за сепукисти

Повечето родители всъщност не обичат деца. Колкото и парадоксално да звучи това е вярно. Някои създават семейство с деца, защото така трябва, или защото това е едно от нещата с които трябва да се сдобият по пътя към социалния успех/признание. Други обичат идеята за контрол. Трети го правят под натиска на нравите на обществото. Някои го правят погрешка. Други използват децата за да спасят взаимоотношенията си с половинката.
В най-честия случай хората са привързани към бебетата, защото са изцяло зависими дори на елементарно, физическо ниво от тях. Не упражняват свободна воля. Възприемчиви са към забрани. Спомагат за общото самочувствие и усещане за контрол и сила(грижа за по-слабия).
С порастването и появата на съзнание се появяват и търканията и недоволството. Защо?
Защото повечето родители не са очаровани по никакъв начин от перспективата да видят личния избор на детето си. Те имат изисквания и очаквания за развитието му, открито изразяват недоволство и налагат авторитарни забрани, а често и насилват изборите и разбиранията на детето. Няма очарование от абсолютната липса на стереотипи в съзнанието, мисленето и възприемането на децата. Старанието е да се наложи строг стереотип от самото начало за да няма “грешки на развитието”. За това и толкова често има строга йерархичност при взаимоотношенията между родители и деца.
В немалка част родителите гледат на децата си и като на “инвестиция” или “разход”. Неща, които поставят тях в позицията на изпълнителен директор или клиент. Свободни да изискват всичко срещу цената, която плащат.
Доста често решенията на тази база са авторитарни. Родителите рядко се аргументират. По-често зад това стои осъзнато слаба аргументация или опит да се наложат очевидно несправедливи условия. Повечето родители по принцип са и хора, които трудно се аргументират. Оттам и основателния страх да бъдат успешно оспорени.
Защо толкова рядко може да се видят отношения между родители и деца, които са близки до приятелските, това все пак са човешки същества.
Защо толкова често хората не могат да прескочат идеята си за “добро бъдеще” и да приемат идеята за такова, която децата им развиват чрез опита си? Повечето хора смятат, че всеки “има право на мнение”, но на децата им не се полага такова. Те имат правото да възприемат само мнението на родителите си. Повечето хора изобщо не са и заинтересувани от общуването с децата си на чисто човешка основа. Йерархията никога не бива преодоляна, съответно и общуването винаги е опорочено от сянката на силата. Повечето деца биха се чувствали уязвими да бъдат напълно откровени с родителите си. До голяма степен и заради мнението, че за възпитание е нужен контрол, а контрол може да се наложи само с ограничение на личното пространство (елементарен пример е детето да няма осигурено заключване на вратата на стаята си и да бъде подлагано на проверки). От друга страна децата най-често биват изключени от личното пространство на родителите. По един близо абсолютен начин. Тази асиметрия налага натурални, лесно разбираеми прегради в общуването.
Авторитарното отношение също така не допуска признаването на грешки. Повечето родители карат децата си да вярват в тяхната безгрешност. Рядко някой родител създава доверие в способността си да бъде в контрол дори при грешки и да има комбинативността и ресурсите да оправи нещата дори в случай, че нещо не сработи по план.
Това са само част от примерите и както разбирате, а предполагам и идентифицирате с личния си опит, това не са частни случаи. За съжаление рядко има стремеж към самоанализ и самопоправка. Повечето хора погрешно възприемат способността си да взимат решения, като способност да взимат правилни решения.
Докато създаването на поколение се възприема като материална придобивка хората няма как да променят нагласата си и спрямо децата. Мили хора, не третирайте перспективата да създадете поколение, като сдобиване с популярна стока. Няма да се справите толкова добре, колкото с новия си iPhone.

Вече би трябвало да са ви известни тия абревиатури. Известно ви е и какво са предназначение да правят проектозаконите, които представляват. Смея да твърдя, че при всеки от вас, макар и малко подсъзнателно, е възникнала една мисловна нишка:
“Правителството би трябвало да се грижи за популярния интерес. Нито аз, нито приятелите ми и познатите ми имаме интерес да бъдем контролирани и репресирани така. Всъщност, не познавам никой, който да иска тия закони да влязат в сила. Моите приятели също не познават. Самите закони звучат ненатурално, никой нормален човек не би трябвало да иска такова ограничение на свободата. Ние сме мнозинството! Тогава как някакво незнайно малцинство има силата да ни налага правилата си?”
Вие със сигурност можете да се уверите, че този въпрос философски е занимавал немалко хора по света. Те са обмислили алтернативни системи за управление, които са проектирани да се справят с този парадокс. Те обаче не се изучават в средното образование. Децентрализирани системи за управление. Такива, които са хармонични с масовия и натурален човешки интерес. Такива, които въвличат всеки способен да мисли в управлението, без икономически или социален ценз. Чували ли сте? Можете ли да назовете поне една? Няма да намерите една събирателна статийка във Википедия, която да отговори на конкретния въпрос, обаче. Стана ли ви интересно? Търсете!
Със сигурност можете да намерите информация за това, как сегашната демократична система е най-добра, защото разчита на гласът на мнозинството. И със сигурност навсякъде ще бъде пропуснат фактът, че това мнозинство има правото да използва гласът си само веднъж, на края на всеки мандат. Всъщност текущите решения се взимат от т.нар. представители на мнозинството. Мнозинството реално няма глас в текущата политика.
Представителите от своя страна са продукт на самото общество, което ги е избрало. Те имат достъп до публичните ресурси и права да ги разпределят. Вие как мислите, ако стоите пред рогът на изобилие и имате възможност да помогнете на себе си и близките си без да има лоши последствия щяхте ли да се въздържите? Сега си помислете, че цял живот сте обучавани на агресивна конкуренция и стремеж към практически неограничено натрупване на ресурси(пари го наречете, ако искате). Смятате ли, че пред вида на това неустоимо конкурентно предимство вие ще се откажете да го ползвате в полза на “социална справедливост”? Същите изкушения стоят пред всяко управляващо малцинство на земята и моделът никога не се проваля. Представителите на централната власт са хора, те ЩЕ и СЕ възползват от безнаказано отклоняване на публични ресурси в своя полза. Но не защото са зли по природа, а защото системата за управление позволява. Защото ние им връчваме правата. Защото ние искаме да сме на тяхно място. Такива са ценностите. Такова е образованието. Такава е човешката природа.
Модерния свят е пълен с парадокси. Като този. Тормози ме и един друг. Изконен и публичен е стремежът на хората към щастие. Това е кредото на цялото човечество. Тогава защо биваме обучавани да правим пари, но не и да търсим и намираме това, което ни прави щастливи?

Покачването на цената на горивата кара средния българин да си мисли за протест. Протестът е на база това, че цените на дребно са резултат от спекула, монопол и картелни споразумения, а не от свободен пазар в натурална конкуренция.
Какво е решението? В общи линии малко слабоумен DOS attack, много хора ще се наредят пред бензиностанциите за да заредят минимално количество гориво. Това трябва да доведе до понижаване на цените, защото търговците няма да могат да осъществят нормалния си оборот.
Какво прави впечатление? Планът е първосигнален. Планът е построен с никаква теоретична обосновка. Планът има грешни очаквания.
Какво може да постигнат тия действия? С малко думи-повишение на цените на дребно. Защо? Няколко причини:

1. Предлагането на пазарът ще остане на същото равнище. Никой няма да построи допълнителни бензиностанции, само за да преодолее тази малка изгъзица.

2. Бензиностанциите от които човек може да зареди ще станат по-малко, следователно търсенето при същото предлагане ще скочи.

3. Търговците, приемайки множество заявки при които добавената цена на горивото не оправдава разходът по обслужване на заявката, ще включат увеличения разход в цената.

4. Изкуствено се създава оскъдица на ресурсът. Най-натуралния механизъм за справяне с дисбалансът на търсенето и предлагането е цената. Тя ще скача нагоре до тогава, докато търсенето и предлагането са в баланс.

Не вярвам тия, които са измислили тоя план да прочетат моята скромна статийка, пък и не мисля че имат мозъчния капацитет да я осмислят. Но ако могат поне буквалистично да взимат нещата ето какво трябва да направят бедните глупаци за да постигнат целта си:

ПЕШЕХОДСТВАНЕ! Да! Оставете колата на паркинга пред блока. Ползвайте си краката, особено ако живеете на по-малко от 2-3 км. от работа. Това е около половин час ходене пеша. Ползвайте колело, ако сезонът позволява. Да, ако живеете на до 6-7 км. от работа, това ви дава отново средно половин час за да пристигнете. Ползвайте градски транспорт. За всякакви разстояния по-големи от 7-8 км. Защо не? Ако повечето от нас престанат да ползват личните си автомобили, градския транспорт ще е по-свободен да изпълнява графика си навреме и без закъснения. Ще има също така и златната възможност да е ритмичен. Това всичкото рязко ще понижи търсенето на гориво. Търговците, тъйкато все пак работят със складови наличности ще се видят принудени да свалят цените. До тогава, когато баланс има между търсенето и предлагането. Светна ли ви!?

Попадна ми една нелепа “новина“, която е по-скоро наблюдение на събития от последните дни. “Труд” публикува в модерния напоследък вестникарски стил на свършен факт за подадени предложения на правителството. Става въпрос за предложение да се въведе глоба в размер 400 лв. в случай, че водач се опитва да кара по републиканската пътна мрежа със стара винетка. Това някакси се трансформира в предложение да се налага глобата дори ако имаш винетка за настоящия период но не си отлепил старата. След това от въпросния стил бива произведено “Плащаме 400 лв. за неотлепена стара винетка” вместо “Подадено е предложение да се въведе глоба за каране със стара винетка” и това заглавие бива подето на други медии. Всички се навиват едни други, бързат да отразят вместо да проверят и накрая дори служителите на КАТ почват да вярват без да са получили официални инструкции. Чудели се по кой точно закон трябвало да налагат глоби но били уверени, че трябва.
Накрая шефът на пътната агенция се произнася, че това е пълна простотия и ще има уволнения ако някой вземе, че “спази” мнимия закон.

Потресаващ е фактът, че медиите в тази страна са толкова кохерентни в маниакалното си усилие да заблуждават аудиторията си. Дезинформация чрез изкривяване на истината, а не чрез потапянето и в океан от маловажна информация.

Ако имате регистрация в социална мрежа като facebook, или myspace, или twitter, то вие можете да си направите особено добър социален експеримент. Просто сложете статус или “изчуруликайте” “Приятелите ми са скапани”. Тези от вас, които получат най-голям брой обидени коментари могат да се считат за особени щастливци.