Блог за сепукисти

Съзнателен избор

Публичен КАТ

КАТ в България е проблемен орган. По няколко причини.

1. Липса на ресурси. МВР има структура от над 60000 човека. Но КАТ са незначителна част от тях. Дисперсия.

2. Ниско заплащане. Корупция.

3.  КАТ са орган, който установява нарушения, но не ги предотвратява. Просто пример, служители на КАТ могат да се намират в непосредствена близост до натоварено кръстовище с неработещ светофар, но те нямат задължението да регулират движението там в този случай. Те обаче веднага биха се намесили при инцидент или нарушение. Грешни прерогативи.

Разбира се, има още множество проблеми, но някои фундаментални имат решение. Например корупцията, може да се реши чрез приспадане на процент от глобите за този, който ги издава. Това би решило проблемът отчасти. Защото това ще задълбочи проблемът с прерогативите. Глоби се издават само при нарушения.

Този модел, обаче, би могъл да работи в по-голям мащаб. Има немалък брой шофьор, които работят предимно/само на територията на България. Градски/междуградски транспорт, таксиметрови услуги. Това са хора, които са свидетел на съвкупността на един друг проблем-вредната култура на шофиране. Представете си такова решение:

1. Всеки един професионален шофьор желаещ да се включи във въпросната програма, минава курс за обучение, който да му помогне да установява нарушения на правилника с почти 100% сигурност.

2. Технически се оборудват автомобилите, които тези шофьори оперират с видео-регистратор с GPS и криптиране на информацията така, че манипулации да не са възможни.

3. При забелязано нарушение шофьорът просто натиска бутон който запазва последните няколко минути видео запис от регистраторът, на които нарушението е явно, нарушителят е видим.

4. Материалът се праща електронно в КАТ, придружен с координатите от GPS-а и описание на нарушеното правило.

5. Електронно фиш се праща на собственикът на превозното средство с което е извършено нарушението. При желание за оспорване ищецът ще трябва да оспорва видео материал, а не устно свидетелство.

6. Процент от стойността на всяка глоба при констатирано нарушение, отива при този, по чийто материал е издадено наказателното постановление.

Представете си тази система, работеща във всеки автобус или тролейбус на градския транспорт, всяко маршрутно или обикновено такси, всеки камион, микробус. Самата система има заложени предизвикателства с обработката на материалите, оспорване на нарушенията, мотивация на констатиращите и контрол на контролът. Всички те имат лесни решения заради чистия мащаб на приложението. Корупцията би била невъзможна. Дори някой да им неблагоразумието да се опита да я осъществи, той не може да е сигурен, че например в гъстия градски трафик няма поне още един регистрирал нарушението. Това премахва всякаква мотивация у нарушителят да кооперира при поискване на подкуп.

Превенцията би била възможна благодарение на масовостта на професионалния транспорт и потенциалът всеки такъв да е регистратор на нарушения.

Това би освободило ресурсът на КАТ за по-важни прерогативи. Решава и проблемът с дисперсията. Остава само да има правителство, което да иска да реши проблемите, а не да измисля аргументи в защита на това, защо те са нерешими.

Летящият воайор

Повечето хора вече са виждали и са запознати с частните летателни апарати, които могат да носят и средства за запис и предаване на аудио-видео данни в реално време. Ако не сте, вижте тук:

Колко време, според вас, преди напълно да загубите правото си на лично пространство и неприкосновеност? Вие не притежавате въздушното пространство пред прозореца си или над къщата си. Можете да бъдете наблюдавани или подслушвани по всяко време. Щорите няма да ви осигурят интимно пространство. Инфрачервените камери могат да осигурят много по-детайлен образ, от чистото оптично наблюдение на видимия спектър през стъклото. Да кажем, че ще изолирате и с някакъв поглъщаем материал дори стените си. Можете да откупите личното си пространство и на цената на електроника, която активно следи за такива апарати и смущава работата им. Ще стане стандарт, по същият начин, по който ни накараха да смятаме за нормално да имаш антивирусен софтуер дори на телефона.
А кога точно ще имате свободата, да погледнете през прозореца си, без да се чувствате наблюдавани? Ами ако държавата в която живеете, реши да експлоатира такива апарати чрез вътрешното си министерство и по закон ви задължи да нямате такава защита? Ако всеки опазващ личното си пространство бива заклеймен, като потенциален, потаен, криминален “елемент”?

Ще имате лична свобода, колкото и филмовите звезди, чиито откраднати голи снимки бяха публикувани наскоро. Бъдете сигурни, че безкористната употреба е нещо, което ще бъде опорочено от човешката природа. Много, много скоро. За краткото време, което ни остава преди това да се превърне в истински проблем, трябва да помислим как да се предпазим. За мен е просто. Не можем да регистрираме всеки любителски летателен апарат. Глупаво би било и да забраним употребата на радио управляеми летателни апарати за развлечение. Ние не искаме да забраняваме сами на себе си нещата, които една група хора опорочава за собствена изгода. Можем да настояваме за закон, който забранява такива апарати във въздушното пространство на жилищните сгради. Използването в забранените пространства да се криминализира. Също така законът трябва да дава права на всеки да се предпази, както от нахлуване вкъщи. Свалянето на такъв апарат на място забранено за полети трябва да е ненаказуемо, стига това да не застрашава животът и собствеността на трети лица. Мислете. Време е.

Пуснете ги да си отидат

Политиката на Европа да затваря границите си за емиграция на хора искащи да се присъединят към военните части на ИДИЛ е може би най-грешната възможна. Такива хора би трябвало да бъдат окуражавани да напуснат. Поне по три причини.
1. На нас хора, които имат готовност да размахват оръжие в името на крайно тълкувание на каквато и да е религия в Европа не ни трябват. Това не е въпрос на европейска толерантност, въоръжени, агресивни, религиозни фанатици не могат да бъдат толерирани
2. Веднъж отишли да се присъединят към тия военни части, те вече са лесни за разпознаване, съответно и за контрол и предпазване. Също така нараства вероятността тези хора просто да паднат жертва на конфликта, което по сталински би решило проблемът отчасти.
3. Възпрепятстваните да напуснат са потенциална, спяща заплаха. Настройката на тези хора и решението им не се базират на краткотраен, емоционален импулс. За тях това е фундаментално, вътрешно убеждение. Те са готови да се жертват за кауза. Още по-лошо, готови са да убиват за кауза. Може би по всяко време. Всякакъв начин. Всеки, посочен като враг на идеологията им.
Сигурен съм, че вие можете да се сетите и за свои аргументи.

Без интернет трудно щяхме да протестираме

Да се замислим колко важно и основно средство за организация на толкова голяма маса хора, толкова бързо и ефективно, беше Интернет. Да, платформата беше Facebook, но медията(средата) е Интернет. Не забравяйте, че всякакъв вид медийни среди се поддават на регулация от страна на държавата(още сега). Респективно управляващото правителство. По същия начин, по който блокират GSM мрежата в зоната на протестите днес, в бъдеще при една промяна в международното и локалното законодателство, правителствата могат да получат достъп да трият групи, събития, страници и потребители от различни социални мрежи, както и да локализират и блокират достъпа на лицата, които ги създават(евентуално и тихомълком да ги арестуват). Също така не е трудно симпатизантите на идеите да бъдат следени защото информацията за съпричастност е публична.
За сега Facebook е убежище срещу хилядите произволни заповеди на МВР всяка година за разкриване на абонати на различни доставчици на Интернет. Защото не е така лесно дори без съдийско/прокурорско нареждане да изискаш да ти разкрият потребители от Facebook. Забравихте ли? Спомнете си.

Ето, след това кратко изложение, малко полезни съвети:
Да следим законодателството засягащо свободата на достъп до Интернет!
Да следим законодателството засягащо свободата на словото!
Да следим законодателството за засилване правомощията на право охранителните органи да вмешателстват и контролират тези неща!
Нека протестите ни засегнат и сегашния произвол на следене на индивиди. Ако искаме да продължим да имаме свободата да се организираме, да споделяме мнението си, да формираме колективи, да протестираме, да държим държавата под свой контрол, без репресии, без следене-да следим законите даващи ни тия свободи. Ако ни ги отнемат, ще трябва да ги завоюваме обратно с кръв. Мили хора, не заспивайте. Ако забележите нещо такова, кажете на другите и своевременно се организирайте против такива съдбовни манипулации. Нека също така и по-компетентните от нас да седнат да изработят промяна в законодателството, която гарантира на гражданите правото да ползват ръчната спирачка на държавата. Нека тези протести не са наше еднократно усилие, а тенденция, нека бъдем в контрол завинаги.

Пука ли им за децата

Повечето родители всъщност не обичат деца. Колкото и парадоксално да звучи това е вярно. Някои създават семейство с деца, защото така трябва, или защото това е едно от нещата с които трябва да се сдобият по пътя към социалния успех/признание. Други обичат идеята за контрол. Трети го правят под натиска на нравите на обществото. Някои го правят погрешка. Други използват децата за да спасят взаимоотношенията си с половинката.
В най-честия случай хората са привързани към бебетата, защото са изцяло зависими дори на елементарно, физическо ниво от тях. Не упражняват свободна воля. Възприемчиви са към забрани. Спомагат за общото самочувствие и усещане за контрол и сила(грижа за по-слабия).
С порастването и появата на съзнание се появяват и търканията и недоволството. Защо?
Защото повечето родители не са очаровани по никакъв начин от перспективата да видят личния избор на детето си. Те имат изисквания и очаквания за развитието му, открито изразяват недоволство и налагат авторитарни забрани, а често и насилват изборите и разбиранията на детето. Няма очарование от абсолютната липса на стереотипи в съзнанието, мисленето и възприемането на децата. Старанието е да се наложи строг стереотип от самото начало за да няма “грешки на развитието”. За това и толкова често има строга йерархичност при взаимоотношенията между родители и деца.
В немалка част родителите гледат на децата си и като на “инвестиция” или “разход”. Неща, които поставят тях в позицията на изпълнителен директор или клиент. Свободни да изискват всичко срещу цената, която плащат.
Доста често решенията на тази база са авторитарни. Родителите рядко се аргументират. По-често зад това стои осъзнато слаба аргументация или опит да се наложат очевидно несправедливи условия. Повечето родители по принцип са и хора, които трудно се аргументират. Оттам и основателния страх да бъдат успешно оспорени.
Защо толкова рядко може да се видят отношения между родители и деца, които са близки до приятелските, това все пак са човешки същества.
Защо толкова често хората не могат да прескочат идеята си за “добро бъдеще” и да приемат идеята за такова, която децата им развиват чрез опита си? Повечето хора смятат, че всеки “има право на мнение”, но на децата им не се полага такова. Те имат правото да възприемат само мнението на родителите си. Повечето хора изобщо не са и заинтересувани от общуването с децата си на чисто човешка основа. Йерархията никога не бива преодоляна, съответно и общуването винаги е опорочено от сянката на силата. Повечето деца биха се чувствали уязвими да бъдат напълно откровени с родителите си. До голяма степен и заради мнението, че за възпитание е нужен контрол, а контрол може да се наложи само с ограничение на личното пространство (елементарен пример е детето да няма осигурено заключване на вратата на стаята си и да бъде подлагано на проверки). От друга страна децата най-често биват изключени от личното пространство на родителите. По един близо абсолютен начин. Тази асиметрия налага натурални, лесно разбираеми прегради в общуването.
Авторитарното отношение също така не допуска признаването на грешки. Повечето родители карат децата си да вярват в тяхната безгрешност. Рядко някой родител създава доверие в способността си да бъде в контрол дори при грешки и да има комбинативността и ресурсите да оправи нещата дори в случай, че нещо не сработи по план.
Това са само част от примерите и както разбирате, а предполагам и идентифицирате с личния си опит, това не са частни случаи. За съжаление рядко има стремеж към самоанализ и самопоправка. Повечето хора погрешно възприемат способността си да взимат решения, като способност да взимат правилни решения.
Докато създаването на поколение се възприема като материална придобивка хората няма как да променят нагласата си и спрямо децата. Мили хора, не третирайте перспективата да създадете поколение, като сдобиване с популярна стока. Няма да се справите толкова добре, колкото с новия си iPhone.