Емпирично съм заключил, че активността на хората пишещи впечатленията си в блог пряко влияе на качеството на публикациите им. Публикуващите най-често имат много по-голям относителен процент “плява” в статиите си. Някои пък направо се вманиачават в повишаване на “продуктивността” си, все едно пишат научни статии или вестник, там качеството страда по един драматичен начин. Вие да сте наблюдавали такава зависимост?
Loading ...Щеше ми се да псувам още в самото начало на кампанията, така добродушно и наивно подета от разни “хора с мнение” по интернет. Накъдето и да се обърнеш имаше призив “Гласувай!” . Резултатът беше жалка избирателна активност, в сравнение с мащабността на кампанията за “кандърдисване” за ходене до урните. Де що имаше в интернет писател, демагог, драскач, интелигентен човек или просто селски идиот, всички зовяха за по-висока активност на изборите. Постигнаха 10% повишение на активността отнесена към броя имащи право да гласуват или около 30% повишение отнесено към гласувалите на миналите евроизбори.
Проблемът, според мен се корени в периода на активност. Гласували или не, гражданите на една държава трябва да държат правителството отговорно за всяко едно взето решение. Гласували или не за същото това правителство. Гласували или не изобщо.
Това, което всички вкупом и сляпо пропагандираха, обаче, беше следното: гласувайте, щото после 4 години няма да можем да държим сметка на тоя за който сме гласували.
Ако да гласувате ви отнема 1 час, то вие сте призован за активност в 0.000114% от годината. Вярвате ли, че когото и да изберете, при такова ниво на търсене на отчетност няма да ви изиграе?
Средния българин трябва да разбере няколко неща:
С удоволствие установих(макар и това да са стари новини), че pidgin засега комай е най-универсалния чат клиент ползващ освен всичко и API-то и на skype и facebook(последни открития) както и на:
AIMДопълнителна поддръжка на:
Тази седмица, в безпрецедентно остро изказване германския канцлер Ангела Меркел осъди безразсъдните харчове, които Федералния резерв и Bank of England(BOE на кратко) правят за да съживят икономиките на САЩ и Великобритания. Бихте казали, “какво толкова, всекиму своето и нека всяка вътрешна политика не търпи критики от чужди лица”.
Ще ви кажа защо това не е вярно.
Нека разбием съвсем на кратко точките:
1. Федералния резерв, BOE и Европейската Централна Банка не харчат разполагаеми пари. Те в буквалния смисъл пускат печатниците за да наваксат изгубената ликвидност на пазара. Разводнявайки стойността на всеки цент, пени, евро цент, който вие притежавате. Какво правят с парите? Измъкват големи инвестиционни банки и пенсионни фондове , които в алчността си са направили неразумно големи инвестиции в “безрискови инструменти“, които не са проучили сами. Как го правят? Правят го изкупувайки същите тези лоши инвестиции.
2. Добре дошли в изкуствената инфлация, бореща се срещу изразена дефлация. Ако всеки от нас имаше в джоба си по един милиард лева, смятате ли, че хлябът щеше да е с цена около 1 лев? Същата логика може да се демонстрира и с това което централните банки правят. Печатат повече пари увеличавайки наличното на пазара. Общия басейн пари(валута) се обезценява за сметка на напечатаните пари. Стойността на всеки ваш долар, евро, паунд намаля. За сметка на това дебелите инвеститори ще могат да си отдъхнат. Те биват спасени точно с тази стойност, която е открадната от вашите пари.
3. За добро или зло светът се глобализира. Малко или много тази фраза е мътна. Нека да погледнем само един от аспектите и: Нататък… »
Не ми се пише за сериозни неща. Този следобед имах случайни беседи с две деца. Чувствам се по-добре от последния, път в който имах случайна среща с възрастни.
Едното просто ми подвикна докато се прибирах в късния следобед натоварен с покупки. Аз тикам колелото си а лявата ми ръка е с посинял юмрук, тъй като тежестта на зеленчуците ми е спряла кръвта. Торбичките са неудобни. Момченцето бавно кара триколка и ме следи. Удостоих го с уважителен поглед и кимнах. И то изписка:
- Ей!
- Здрасти!..?
- Къде отиваш? – сякаш отдавна не ме бяха питали толкова натурален, нормален и директен въпрос. Винаги “как си”, “какво правиш”, “к’во става”…
- Вкъщи. – отвърнах аз делово – торбичките ме прерязваха дори през ръкавиците за колело.
- Ама то има слънце още! – учудено възкликна малчуганът.
- Аз пак ще изляза… – уверих го аз. Действително, имах да купувам неща които ги няма на пазара. А ми се искаше да се върна при него и да си играем. Просто така.
Бях доволен. Срещата с този безименен, малък герой беше вживителна… Толкова откровен и необременяващ разговор, без двойно значение, без вторично тълкуване, без преструвки, без съобразяване, без излишна тактичност… Той нямаше нищо против аз да съм делови, аз нямах нищо против той да пита каквото му е на ума.
Оставих зарзаватът вкъщи и пришпорих колелото към магазина. Докато го заключвах към мен приближи малко момиченце в наистина окаяно състояние. Беше мръсно, с прокъсани и изтъркани дрехи, чорлава, къса руса коса, големи кафеви очи. Но живи очи. С пъргав ум зад тях.
- Ще ми дадеш ли някакви стотинки? – пряко, без притеснение, гледа право в очите и съвсем леко се усмихва.
- Не… – в този жесток свят, това би било продължаване на мизерията. Не бих дал пари, не и на тия които карат това дете да страда.
- Ами ако ти останат след пазаруване? Поне малко? – Беше силен аргумент, да играеш да съвестта на човек, който е доволен от покупките си и очевидно има повече от това дете е много хитро. Не можеш да откажеш.
- Но дори малко, те няма да останат за теб, ще ги дадеш на някой друг. – реших да съм откровен. Сигурно рядко някой е откровен с нея.
- Не, ще си купя нещо за ядене. – още по-хитро, сигурно е чувала от някой друг.
- Тогава аз ще ти взема нещо, така и така ще пазарувам, междувременно ти ще ми пазиш колелото.
- Ама аз ще те чакам!
- Разбира се, аз след малко ще изляза.
Поръчах да завият сандвича и десерта, който и взех в отделна торбичка. Трябваше да почакам малко да спре да се люля на люлката. Не, че искаше да ме кара да чакам, но когато ме видя, че всъщност и нося нещо, едното и чехълче и излетя. Пък и не бързах. Оставих гравитацията да довърши остатъка от веселата инерция. То взе торбичката. Не се нахвърли върху храната. Просто я потупа, седна на пейката и я остави до себе си, но с ръчичка отгоре. Можех да направя сцена и да и кажа, че няма да тръгна, докато не изяде поне сандвича. Но някакси сърце не ми даде да разваля подаръка така. Надявам се никой да не се е навил да купи това, което момиченцето вече имаше да предложи. Усмихна ми се и махна за сбогом.
Децата дори в окаяно положение не губят вътрешната си чистота. Дори сега ме привличат хора, в които мога да намеря поне малко от детето в тях. С тях съм по детски искрен. Очевидно не ми подхожда на недодялания вид. Срещам неразбиране и подозрение.
Слушам Debussy - Clair de Lune, нощта тихо настъпва, изгубих ли нещо?
Тази тема е провокирана директно от така случайно материализиралата се дискусия “Трябва ли да защитим децата си от прекалено много реклама” в групата на Меглена Кунева във facebook “За да се случват нещата”.
Този въпрос, колкото и недефиниран и блуждаещ да е, има простичък отговор.
Ако стоките и услугите се потребляват и произвеждат(едновременно) разумно, то и нуждата от реклама ще е много малка и тя ще е по-скоро информационен бюлетин, отколкото художествено олицетворение на несъществуващи качества или насаждане на идея за стил на живот, придобиван чрез притежание на продукта. В момента огромна част от стоките и услугите са паразитни и нуждата от тях съвсем не е явна. Да не говорим за тия стоки и услуги, които не са забранени със закон, но пряко вредят, на отделен индивид или на цели групи. Рекламата спомага за промотирането и поддръжката на интерес към продукти, които при други условия не биха имали пазарен дял поради слаба нужда и интерес от тях. Нека дам една тривиализация: производство на автомобили.
Автомобилната промишленост е един от най-консервативните сектори на производство и въпреки наличните високи технологии, там те не се прилагат, докато не дойде време за маркетинг отдела да поддържа интереса към дадена марка. От поне един век там няма качествена промяна и все още се ползват ДВГ въпреки наличието на много по-ефективни енергийни източници. Материалите и процесите са неефективни, моделния ред е паразитен и ненужно раздут. Заложения цикъл на живот на компонентите става все по-кратък. Обновлението при моделите твърде често не води до по-голяма ефективност.
Защо? Защото качеството се движи от икономическа ефективност, а не от нужда за подобрение на качеството на стоката. Следователно и качеството ни на живот се определя от икономическата ни ефективност. За това и околната среда се замърсява безогледно.
Това значи на всички ни начина на мислене да се промени коренно. Икономиката ни се базира на оскъдица, а благоденствието-на притежанието на относително по-голям дял от оскъден ресурс. С прости думи-алчност. Ние сме тези, които с алчността си се облъчваме с реклами, тъйкато желаем повече от колкото имаме нужда и произвеждаме ненужни стоки и услуги.
Реклама ще има, докато мислим по същия начин, чрез всякакви медии, по всякакви начини. Ще се предпазим само ако се променим.
Парламентът е на път да синхронизира законодателството ни с това на европейския съюз или поне в частта отнасяща се до забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места. Това по мои наблюдения предизвиква невероятни брожения в българското общество, недоволство и разделения на оценките.
Нека да преразгледаме фактите.
В светлината на така изброените факти ми е смешен плачът на хората, че ще им бъде забранено да задоволяват самоубийствената си пристрастеност. Още повече, че от друга страна това ще донесе облекчение на очевидно по-интелигентната част от населението, за която вредата е явна.
Забраната очевидно е разумна и да ви кажа е очевидно рационална. Защото плиткоумието и слабия контрол на една част от населението първо пречи на другата част, второ натоварва здравната система и трето създава пазар за паразитни производства, които на практика печелят от продукт, който не дава никаква полза! Да. трябва да има отлив от тютюнопушенето по очевидни причини, ако не съзнателно то тогава чрез забрани. Очевидно дори пораснали хора остават пубертети в някои части на мозъка си. За това трябва и родителски контрол. Спортувайте и обичайте себе си, не си вредете. Не се и сърдете, като деца на забрани които са само за ваше добро. И не се оправдавайте с това, че ви е отнет избора. Следващия път, когато димите в лицето на непушач се замислете, че неговия избор е много по-ограничен.
Сигурност, увереност, закрила, споделяне, подкрепа, нежност, приятелство, секс. Ж търси М предлага
Секс, сигурност, увереност, подкрепа, приятелство, споделяне, закрила, нежност. М търси Ж предлага
Страх, самота, нагон, традиция, интерес. Уверения, намерения, планове. Обща собственост, съвместен живот. Мечти, надежди, илюзии. Доверие, обещания, вярност. Гняв, нерви, ревност.
Хората в крайна сметка просто се друсат с био-химикалите от секса докато могат и след това почват проблемите. Всичко се маскира, като “любов” и проблеми свързани с тая дума. Проблемите се преодоляват в името на последното.
Защо да гледаме цинично на нещо, което не е било предназначено да бъде толкова тривиално? Или тривиално въобще?
В момента в който хората почнат да възприемат партньора си не като човек, а като някакво същество обвързано от ненарушимите и неписани “кодекси на любовта” реално почва да се губи и контакт и разбирателство. Ние всички сме преди всичко хора, без пол(там горе, в главата), просто човешки същества, после познати, приятели, чак след това сме половинки в една връзка. Защо хората обичат да подхващат нещата в обратен ред…
Кой беше тоя титан на мисълта, който пръв изрече невероятната формула “блог-общество”? Искам да му стисна ръката. С менгеме.
Аз пиша в блог. Нещо като хибрид на личен дневник, личен сайт, лексикон, форум, визитка и виртуална стая за крещене. Аз си пиша впечатленията и размислите по различни теми и ако хората ги вълнува – пишат коментар. Аз не съм блогър. Аз използвам уеб базиран софтуерен пакет, който ми дава възможност стройно и автоматизирано да създавам оформено съдържание, видимо през интернет. Като екстра идва и функцията разни хора да могат да коментират. Това не ме прави “блогър”. Аз просто си пиша там, когато нещо ме вълнува. Не съм медия, не съм институция. Аз съм просто човек.
През оная ми работа е, дали ще мога да нарека който и да е читател или коментатор на моите статийки “братко блогър”. Хората (7 на брой за сега) слагат препратки на личния си сайт към моя, не защото на тях им е (през знаете къде). Те го правят, защото са харесали съдържанието на някои от статиите ми. Видели са сходно или просто оригинално и интересно мислене. По същия начин и аз съм създал препратки. Кой реши да натири всички хора, които безобидно си публикуват мненията в интернет, в една група, не знам. Само знам, че мнението ми за тоя индивид е ниско. Отрицателно. Ако имаше числено изражение, то щеше да клони към минус безкрайност.
Ние хората преди просто си ползвахме интернет да разлистваме страници с различно съдържание. Да достигаме други хора и да завързваме нови запознанства на база вече изградени интереси. Е, понякога си беше и самоцелно. Но всеки се е увличал. Как да е. Тогава имаше разни дядовци, които надигайки се от криптата по Канал1, ни наричаха “общество на интернет потребители”. Просто хора, които ползват интернет. Звучеше си несериозно пък и хората не знаеха как да го тълуват това. Какво общество бе, аз не съм член на клуб “Интернет”. Не се запознавам с всеки, само защото ползва интернет. Определено не съм фен на всеки, само защото ползва интернет. Определено не смятам, че попадам в една група с някакъв пич дето се води лидер на политическа партия, само защото и той има блог. Например.
Хората лапат като топъл х… всеки обособен израз, който чуят/прочетат по …(замести с медия по избор). Дали има смисъл или не, това няма значение. Въпросът е да може да се употребява често, в различни контексти и бързо. Би било добре и да изглеждаш готино като го казваш. Това е проблем-следствие. От по-генералния проблем-причина, че хората рядко обмислят или анализират това, което чуват от “официална” медия или институция. “Написано е”, “видях по новините (телевизия, печат, радио, дори новинарски сайтове), а в някои случаи и “доказано е” са изрази, които подпечатват всякакви мозъчни изпръцквания като “добра стока”. Хората рядко се занимават да удостоверят, че това което им се казва има смисъл, нуждаят се от такива маркери на доверието, за да могат да продължат с “динамичния” си живот. Просто го складират за по-късно…
Събудете се бе!
Честно казано този енергиен “форум” освен с енергичния бойкот на поканени личности май с друго не изпъква. Поне на нивото на което беше направен да привлече внимание. Това което ми направи впечатление на друго ниво е, че държавата предпочита да смачка спокойния живот на собствените си граждани с цел да направи тоя смешен панаир. Кажете ми, в интереса на кой от живущите в София беше тоя форум, че да се създава изключително утежнен трафик, да се опасва центъра и да се затваря централната част? Да пуснете ограничителни ленти по тротоарите на Евлоги и Христо Георгиеви, бул. България и др., така, че дори на пешеходните пътеки хората да трябва да се провират под тях, а пешеходните светофари да са изключени..?!
Дотук по темата. Мисля, че повечето хора споделят мнението ми поне по една от тия точки. Достатъчно, поне за мен.
Е, хората може просто да обичат къмпингите там, кой знае… Не съм бил на палатка в Кенана, може да е хубаво.
Аз нямам нищо против който и да е стига да не ми пречи. Много се надявам обратното да важи в пълна сила.
Обратните хора не ми пречат. Не бих отказал да се запозная с някой само на база това, че не споделя виждането ми за нормално или не.
Обратните хора външно изглеждат като всички нас. Нормални жени и мъже. Различното е само в мислите им(при някои от тях и на хормонална основа).
Обратните хора парадират със сексуалността си. За разлика от всички нас(аз не нося тениска с надпис “Горд съм да съм хетеросексуален”).
Обратните хора се самоопределят като обратни хора. За разлика от всички нас(нито пък такава с надпис “Хетеросексуален”)
Обратните хора се борят за повече права. Свързани със сексуалното им самоопределяне. Обаче искат да са нормални като всички нас. Искат нормално отношение/взаимоотношения с останалите.
Обратните хора са сгрешили политическия си подход мен ако питат.
Ако тия хора искат да се държат и да бъдат третирани като хората да го правят. Просто да живеят като хора. На никой не му пука, че някой е гей/лесбийка стига да не му го завират в лицето.
Ако целта е да наблягат на различието си и това заляга в самоопределянето им, то да бъдат подготвени да бъдат делени и отделяни.
Волен Сидеров, водачът на клуб “Атака” (сериозно ли мислите, че това е партия?), успя да привлече вниманието на българските медии отново. Този път с някакво почти по бебешки дебилно и наивно изказване. Той настоява Турция да изплати 50 000 000 000 (петдесет милиарда) евро “не само за заграбените земи от тракийските българи през 1913 г., но и за всички щети, нанесени на българската нация в продължение на шест века.” . Продължавам да цитирам (интернет)” “Атака” ще разпространи във всички европейски институции брошура “Геноцидът срещу българите 14-20 в.” в превод на английски, немски и френски език.” .
Имам няколко въпроса към гусин Сидеров, в които най-вероятно ще проличи моето откровено мнение за цялата идея за клуба му.
А колко още неизречени въпроси в стотици хиляди недоумяващи очи има, всеки ден прочитайки такива фантастични новини и всяка вечер, пред телевизионния екран, когато тая фантастика е потвърдена от телевизионните водещи…много от тия въпроси са също като моите.
Съвсем серизно, те нямат сайт. Как точно се правят допитвания до НЦИОМ? Някой да знае?
Паси, мисля, че е влюбен в идеята да си направи публично сепуко. Три минути той бавно, мъчително и някакси без въображение или богат речник, с мрънкане и заекване, с оцъклен и блуждаещ поглед, се опита да изкара от мозъка си порицание и заплаха. Порицанието бидейки смешно към жалко по-скоро подразни хората, като тъп виц, който за сметка на това е дълъг и разказвача полу на сила е привлякъл вниманието на слушателя. Заплахата беше между тия тъпоанекдотни слова по-долу(заслуга на Комитата за транскрипта на предаването). А поводът бяха тази статия на споменатия Константин Павлов, тази статия на Марк Виниций, тази статия на Пейо и тази статия на Иван Стамболов . (Първите двама и последният нямаха досега връзки от моите избрани блог препратки. Вече имат.)
- “Баба, дядо, татко, кучето и батко, кака, мама и цялата ми рода е…хееххехе банална мисъл, гледат телевизия”. – Това се върти и се бие, като муха в крушка в главата на Паси. – “Само кучето и батко обаче ползват интернет. Я са попаднали на тия статийки, я не. Ако почнем изведнъж да популяризираме истински анализ на това, което става чрез телевизията вместо да оставим селския екшън между Бойко и Серьожата, плюс някоя и друга мазна пледоария на последния относно прекрасния нов свят, който очаква България, роднините ми ще вземат да си помислят, че ние в парламента нищо не правим, освен това за което са ни платили под масата. Демек ще ни разкрият. На нас ни трябва одобрение. Пък и ако послушам още малко от тия грозни думи ще се разплача. Мони, стегни се, възпри сълзите и изкарай нещо. Заплаши го. Да, точно така, заплаши го. Ама прикрито, така. Ако много се развълнуваш пак рев, сополи, присмех…”
— Здравейте, господин Бедров, може ли да ви задам един въпрос?
— Може, стига да мога да отговоря.
— Защо ги изчитате всички тия блогове? Значи ли, че всяко нещо, което бъде казано в нечий ефир, трябва ли да стане достояние на цялата страна? Аз да ви кажа честно, смятам че голяма част от тия неща, които прочетохте, могат да бъдат квалифицирани с думите “простотии“. Аз наистина не виждам какъв е смисъла тези неща да бъдат допълнително озвучавани и цяла България, още един път…
— Това е нашият избор, избор на екипа на предаването, преглеждаме блоговете, новите медии на България, най-свободни засега и избираме някои от най-интересните мнения…
— И наистина преглеждате блоговете, но освен всичко друго, вие сте призвани някак си и някаква естетика да разпространявате в нашата страна. Този речник, който го чух, по никакъв начин не се вмества в понятието за красиво, за добро, за умно, за възпитано и т.н. Вие нали възпитавате нашите деца? Защо трябва нашите деца да чуят всичко това?
— Ако тръгнем в тази посока за естетиката, която лъха от изказванията на министри, на лидери на опозицията, на кметове, вече ще стане много широк разговора, кой каква естетика разпространява.
— Разбира се, но нали нашата обща цел като националноотговорни представители да представим на хората нещата по един сравнително правдив начин, чрез най-приемливия възможен речник. Речникът, който аз изслушах във момента, наистина е дълбоко неприемлив.
— Всеки има право да се изразява така както иска, така сме преценили, съобщили сме ги, от което не падна тавана..
— Добре, таванът не е паднал, но аз наистина бих ви помолил, да влезете във връзка с ръководството с вашата телевизия, или там с редакционен екип ако имате, естетически екип ако имате, художествен екип ако имате…
— Все още нямаме естетически, това е добра идея…
— Да, помислете какво да направите, за да изглеждате добре, за да представите България в една по-добра светлина. Защото ако ние имаме един много голям проблем пред света, проблема за образа на България, тоя проблем идва преди всичко от това, че ние самите създаваме този лош образ за себе си по света. Аз съм убеден, че…
— Ако някой затвори Интернет, съм сигурен, че изобщо няма да го има този проблем, защото няма да има различни мнения.
— Не не аз не съм казал, че Интернет трябва да се затвори, не знам откъде прочетохте в думите ми такова предложение. Аз просто, наистина дълбоко се възмущавам, когато средствата за масова информация дават гласност на най-грозното, което съществува в страната, а не на най-красивото, което съществува в страната. Наистина, красотата в страната бива задушена от грозотията в страната, заради което ние постоянно създаваме образ на нашата страна като на грозна страна.
— Така, сега, не съм съгласен, че това тук е…, ето аз нарочно ги преглеждам още веднъж…, че това е нещо грозно, така сме преценили и си носим отговорността за това, но всеки има право на мнение, нали, вие мислите така и…
— Да, аз затова дойдох и изказах и своето мнение.
Според мен Паси успешно си изгради имиджа на looser в цялото българско общество. А българското общество му показва “как не се” и му гради имидж на простак . Монка, да ти е честито, изложи се така, както никой не можеше да те изложи дори в гей скандал да те беше замесил. Също така помогна мнението на блогърите да стане още по-популярно и търсено. Пич, ти си златна мина за обратни ефекти. За туй, един съвет. Приятелю вземи се забъркай с наркотрафик, организирана престъпност и корупция. Ще ги хванат всичките около теб за нула време.
Хайде, със здраве и да не ревнеш в ефир като не те изберат за шеф на НАТО. Честно, пичовете там биха те пренебрегнали дори само заради идеята да те видят още веднъж как цивриш.
Екология
DeepInVogue
Блога на Мърфи
Еко технологии
ентелегентно от Bunny
Ивал Стамболов
Полетът на костенурката
Цинично слово